А онова, което имат да ви дадат Деятелите на Светлината, съвсем не стига до вас като „нова религия” днес, когато едва можете да се отървете от „религии” и всевъзможни неща, наричащи се с това име!
Но то е същата истина, която се крие в най-дълбоката сърцевина на старите, истинските религии. – – –
Сега пред вашите очи се обелва само кората около тази сърцевина и онова, което отдавна вече не умеете да тълкувате като „религия”, ви се показва в нови, достъпни и ясни образи, отговарящи на вашето време и на бъдните времена, така че с благоговение да можете отново да преклоните глава пред онова, което всички истински, религии крият в себе си. – –
„Голата” истина не може дави покаже никой, дори и Светещият на Прасветлината!
Нея трябва вие самите да разбулите в тишина, – в самите себе си. – – –
Само във вас самите може действително да се извърши най-възвишеното чудо!
Само в собственото, си „Аз” ще можете един ден да намерите отново, каквото сте загубили някога, преди земното си време! – – –
Вие не сте само ония надарени с по-висока интелигентност животни на тази Земя, за каквито минавате според външната си природа и според своята история. – –
Във вас се крие нещо много по-дълбоко и по-високо. –
Бие имате навика да смятате, че говорите за себе си, когато казвате „Аз”.
Но вие още не знаете какво е „Аз”-ът във вас, – защото „Аз”-ът е безкраен и може да се преживее в безброй стъпала на будното съществувание...
Всяко такова стъпало съзира вечно над себе си винаги едно ново, по-високо стъпало на преживяване...
Всяко такова „стънало” вижда безброй много стъпала под себе си, слизащи надолу, към най-ниските дълбини...
Вие обаче живеете още като животните, които нямат у себе си „Аз-а”, – колкото и да украсявате живота си с „наука” и „изкуство” и колкото и богато, преситено с удоволствия да е съществуванието ви.
Когато един ден познаете себе си, тогава ще можете с тръпки на ужас само да си спомняте за дните, които днес изживявате с леко сърце и нищо неподозиращи, сякаш единствено в тях се състои цялото ви съществувание... >
ВОЛЯТА ЗА СВЕТЛИНА
Зная, че тези думи ще бъдат четени от мнозина, на които те разкриват един твърде чужд за тях, смущаващ собствената им остроумно измислена или с упорита „вяра” поддържана представа за света, така че враждебно отблъскват стигащото – „несъвсем случайно” – тук до тях.
По това, че те се отнасят враждебно към нея, едва ли ще попречи някога на Действителността да остане такава, каквато тя веднъж завинаги е, всякога е била и по необходимост трябва да бъде. – –
Нека никой не се заблуждава!
Тук с вас не говори фантазьор, рисуващ изпълнените си с екстаз блянове!
Тук не ви говори поет, искащ да опише виденията си!
Даваното ви тук е сигурно напътствие и всяка дума се корени в най-дълбоката Действителност!
Който досега не е могъл още да опознае тази Действителност, може да се научи да я познава и на него тук му се показва „Пътят” към такова познание, далеч надхвърлящо и включващо в себе си всяко друго „познание”. –
Всеки обаче ще направи добре още от самото начало да си даде сметка, че така разностранно осветените в тази книга изначални неща на духовните събития са реалности, – много „по-реални” от всичко, което езикът на всекидневието нарича „реално”, – и че те упражняват непрекъснато своето действие дори ако земният човек не знае още нищо за тях, – дори ако той не иска да признае това тяхно действие.
Безспорно за някого, който чува сега за тези неща, това иде има своите последици, само че той върши услуга единствено на себе си, ако се научи да познава „Реалността” като такава, и по този начин за него ще остане, разбира се, вън от съмнение, че онова, което досега е наричал своя „представа за света”, е било само една лъжлива представа, макар и да му се е струвала съвсем „истинска”, понеже се е доверявал на външната привидност, – макар и да е вярвал, че рефлексиите на неговото мислене са били вече най-дълбоко просветлени. – – –