ВИСШИТЕ СИЛИ
НА ПОЗНАНИЕТО
Вие вярвате в своя „прогрес” и не забелязвате, че най-често се въртите в кръг. – –
Без отдих се стремите всичко да разнищите, всичко да раздробите, всичко да разцепите, – и тъй като съвсем не може да се отрече, че по тоя начин сте придобили известни знания, на вас ви се струва сигурно, че един ден вашите действия трябва да ви доведат до разгадаването на всички загадки на тази сетивно възприемана природа.
Обаче: – всичко разцепено ще продължава да се цепи до безкрайност, всичко раздробено – да се дроби до безкрайност, и вие отново ще откривате, че от онова, което сте мислили за разнищено до последните му нишки, могат да се откъснат още нови влакна...
Тук вашите изследвания са ограничени единствено от земно обусловената невъзможност по-нататък да разцепвате, по-нататък да раздробявате, по-нататък да разнищвате. –
Винаги идва една неизбежна граница на резултатите от вашите изследвания!
Аз зная много добре какво дължи човечеството на този вид изследване и съм далеч от намерението да подценявам вашия начин на мислене.
Само че: – аз виждам и обратната страна на тези действия и виждам, че вие се оставяте да бъдете заслепени от изследователските си резултати, като по този начин сами се отдалечавате все повече и повече от един друг и несъмнено по-важен вид изследване...
По вашия начин вие сте изнамерили вече удивителни неща, направили сте достойни за възхищение открития.
Но това не би трябвало да ви подвежда прекалено твърдо да вярвате, че така някога може да се стигне и до познание в области, които отвеки презират всяко механично разчленяване и остават недостъпни за всеки инструмент. – –
Когато вие най-после схванете най-малките частици на дадена физическа структура, с това наистина се постига възможността разумът да направи своите изводи от механичните дадености и така в последна сметка да се открият и изнамерят важни за нашия външен земен живот неща.
Обаче изначалната същност на така разгаданата структура си остава така чужда за вас, както и преди. – –
Моите уважения към вашата работа и постигнатите чрез нея резултати; само че – вие няма да се доближите до „вещта сама по себе си” дори ако опознаете всички неща на този видим свят до най-малките им частици и до чудното подреждане на тия частици, – дори ако узнаете всички техни начини на изява и се научите така да насочвате силите им, че те да са принудени да действуват по вашата воля...
Не под микроскопа може да се намери „вещта сама по себе си” и никога един телескоп няма да ви разкрие кое „крепи вътрешно” далечните космични тела. – – –
Импулсът към изследване е вроден у нас и той трябва да се задоволява.
Вие обаче сте поверили изследователската работа само на по-изтънченото „животно” в себе си, а на висшите сили на вашата душа, които могат да ви послужат тук, не отдавате никакво внимание, не ги развивате.
И така „изтънченото животно” си изгражда своите мисловни средства и видими инструменти, за да разширява до безкрайност вашето мислене и изследване, – обаче вашите резултати водят само до нови въпроси, пред които сте принудени тогава да се спрете безпомощни...
А в древността наистина е имало хора, за които вашият начин на изследване е бил направо глупост и които със своите най-високи и обединени в себе си душевни сили са разрешили без вашия апарат крайните, най-дълбоки въпроси. – –
Те са проникнали до основата на всички основания, докато вие само се разстилате по повърхността. – – –
Вие знаете да говорите умно за всички неща, как така са такива, каквито се показват, защо тяхното действие веднъж се проявява, а друг път – не, и още много други подробности, – но вие никога не прониквате до последните основания, понеже така наречените от вас „основания” са винаги само причинени последици, а едва зад техните причини лежат истинските основания, които никой от вас не познава от опит...