Това, което възвестявам, стои отвъд вяра и неверие!
Всяка религиозна форма има своите апологети и всяка апология – своите противници.
Няма по-безплодно прахосване на времето от разприте около религиозните убеждения..
Затова нищо не ми е по-чуждо от глупавото намерение да се застъпвам за дадено вероизповедание или пък за дадено вероотрицание.
Читателят на моите книги може да прецени: доколко онова, което имам да му кажа, може да се вмести в неговия „светоглед”, но той не бива да подхожда към съобщенията ми със заблуждението, че служа на коя да е религиозна форма или на нейните противници.
Въпреки че се опитвам да отдам дължимото на всички области на човешките преживявания, може все пак да се говори за основно съдържание на книгите ми, което в общи линии се свежда до следните формулировки:
Аз давам сведения за познатата ми от собствен опит вътрешна връзка на земния човек с една субстанциална „духовна” силова сфера, недостъпна за физическите сетива, но също тъй познаваема само „сетивно” чрез духовни сетива, в която индивидуалното съзнание на човека може да се пробуди още по време на този живот в земно тяло, – в която обаче то ще трябва неминуемо да се пробуди след прекъсването на физически сетивното съществувание.
Давам сведения за познатата ми от собствен опит йерархия на индивидуални духовни помагачи, изхождаща от най-вътрешното Пралоно на споменатата духовна силова сфера и стигаща надолу до човечеството на тази планета, където се проявява в отделни хора, подготвени за това преди земното им раждане.
Давам сведения за познатата ми от собствен опит възможност да се влезе в духовна, връзка с тази йерархия и посочвам пътя за постигането на тази, цел.
Давам най-после и сведения за това, как аз самият съм придобил този свой опит и защо е трябвало да го придобия.
Наименованията, с които говоря за познатата ми от собствен опит „духовна силова сфера” и нейното най-вътрешно „Пралоно”, както и за степените на изхождащата от него „духовна йерархия”, не са плод на езиков произвол, а отговарят на начина на схващане, общ за всички стигащи до земята стъпала на тази йерархия.
Това обаче не изключва възможността всеки получател на моите съобщения да преведе тези наименования на най-подходящия или най-предпочитан от него начин на изразяване независимо дали ще подбере думите от словесното богатство на своята традиционна религия или пък ще си създаде собствени, индивидуални обозначения.
Единствено важно е той да почувствува духовната Действителност, която стои зад избраните от мен наименования.
За предпочитащите религиозно оцветените езикови означения би могло наистина да се каже, че говоря за „спасението на душата”, – аз обаче познавам това „спасение на душата” не само като еднократно събитие, а като един, непрестанен процес.
Добре съзнавам недостатъка, че не на всички места в своите съобщения и не по всяко време на записването им съм успявал да постигна пълна еднозначност на изразните средства, но въпреки това читателят, който се стреми единствено към истината, съдържаща се в казаното от мен, без съмнение скоро ще се научи да схваща как очаквам да бъдат разбирани думите ми.
Езиковите изразни средства подлежат на земно-човешко усъвършенствуване, а освен това в моите съобщения, доколкото те се отнасят до вътрешно познание, постигнато само по духовен път, се говори за неща, които почти не се поддават на описание с думи.
За мен е не „необходимост”, а неотменен, дълг да споделя духовното си познание със своите ближни и трябва да призная тук, че от самото начало изпълнението на този дълг не ми беше никак леко.
Но със записването на тези съобщения моят дълг е изпълнен, така че с готовност предоставям на по-висши духовни сили да посеят предлаганото семе в подходяща почва, за да даде то жив плод навсякъде където това се окаже възможно.
С радост забелязвам, че доста семена са вече покълнали, но тази радост се проявява е мен само като съпреживяване на духовни събития, за чието настъпване можах да допринеса тук, на земята.
Винаги обаче изпитвам тягостно чувство от добронамерените уверения на някои мои читатели, че нямало да позволят нищо вече да ги отклони от онова, което са получили чрез мен.
В тези думи виждам обет за вярност, какъвто нито очаквам, нито мога да одобря, тъй като онзи, който наистина е схванал какво целят да му дадат моите съобщения, знае, че трябва да остане верен единствено на себе си, за да бъде занапред предпазен от всяко заблуждение и да остане защитен в своя жив Бог.