Нека всеки, който чете тези думи, ги запази дълбоко в себе си и се учи все повече и повече да разбира, че неговото земно съществувание му предоставя огромната власт сам да определя по-нататъшната си съдба!
Как правилно да се използува тази власт, е посочено в тази книга.
Нека никой обаче не се безпокои за умрелите за земята, които са „преминали отвъд”, без преди това в земния си живот да са достигнали дотам, че техният Бог да може да се „роди” в тях, – без да са могли да се съединят със своя Бог заедно с обединените в собственото им „Аз” душевни. сили!
И тях също обгръща вечната Любов!
В лицето на всички, които някога са постигнали съединение със своя Бог, те намират най-верните си помагачи, понеже всички душевни сили са в „съприкосновение” в царството на субстанциалния Дух, и онова, което съединените в Бога вече са постигнали на с земята, както и онова, което те постигат в Духа, се „насочва” от тия сили по-нататък и към ония, чийто Бог не се е още „родил” в „Аз”-а! – – –
А тази помощ се насочва същевременно и от непадналите, които водят в царството на Духа падналите някога човешки духове отново към Прасветлината, както правят това и тук на земята, навсякъде където е налице волята за завръщане...
Стреми се да постигнеш своята най-висока цел още тук на земята, но не се страхувай за онези, които не са могли да я постигнат още тук!
Ти можеш обаче да им предложиш и своята помощ, като ги споменаваш, изпълнен с живителна Любов! – –
Те всички един ден ще бъдат съединени в своя Бог с теб...
В себе си, – съединен със своя Бог, ти ще бъдеш някога съзнателно свързан с всички, които можеш да обгърнеш в любовта си! – – – >
ЗА ДУХА
Вие живеете и един свят, за който „духовното” е: – умствена дейност.
Означеното от този свят като „дух” е представа и мисъл, – или пък: – виртуозното изкуство отдалечени понятия да се поставят чрез бързо налучкани мисли в изненадващи съотношения. –
За оня „Дух” обаче, който като субстанциална Реалност просветлява света, всичко, което хората на нашето време наричат „дух”, – е само оръдие на земно, преземно познание...
Светът, в който живеете, познава единствено „оръдието” и вярва, че в него постига Реалното. – –
Така „духът на света” се е превърнал в заслепител на вашето „душевно око”!
Трудно ще ви бъде сега да окажете съпротива – на него, който вече ви е овладял и ви тласка, накъдето си иска!
Духът, който живее осъзнат в своята собствена Светлина, не е нещо мъгляво, нещо, което може да се почувствува само с набожна вяра.
Той е не само толкова „реален”, колкото едно дърво, един камък, една планина, – колкото една стрелнала се надолу от облаците светкавица, но и единствено в него нашето земно понятие за „Реалност” може да намери своето съвършено, непостижимо със земни средства съответствие...
Щом дори вещта с относителна реалност не може да се промени в себе си под въздействието на представите на един човешки мозък, – как може да си въобразявате, че абсолютната Реалност би се изменила според пашите илюзии!?!
Представите на вашето въображение не могат да докоснат и най-дребната земна вещ в основата на нейното битие, така че и Духът на Вечността остава естествено недосегаем за онова, което вие наричате „дух”, защото още не можете да схванете в себе си субстанциалната същност на Духа.
Може би днес и в този час вие вярвате, че разбирате истината на моите думи, – но още утре може пак да ви подлъже „духът” на този свят. –
Днес вие може би ще искате да му убегнете, за да търсите, истинския Дух, но се страхувам, че още утре ще бъдете пак заслепени от „духа” на мозъците. – –