Днес вие може би вярвате, че предугаждате нещо от същността на субстанциалния Дух, – но още утре отново ще ви налегне малодушие и съмнение и ще се откажете от усилието да търсите онова, което днес ви е изглеждало вече почти „уловимо”. – –
Досега вие сте постъпвали така винаги когато ви е говорил за Духа някой, който е бил упълномощен да говори за просветляващия цялата Вселена Дух, тъй като е живеел в него и затова е можел от собствен опит да свидетелствува за него. –
Но може би между вас все пак има някои, които са сериозно решени да вложат всичките си сили, за да могат един ден сами да схванат Реалността, ля която говоря, в нейната неизразимо възвишена и величава простота?! –
Към тях искам да се обърна аз, защото само за тях могат да бъдат от полза моите думи. –
На вас, решените да давате на „духа” на мозъците вече само онова, което е негово, за да не може той да ви отнеме познанието на извечния, субстанциален Дух, – на вас сега аз отново казвам тук, за да го запечатите в гърдата си:
Духът не е нещо измислено!
Духът не е силата на мисълта!
Духът е субстанциална, сама по себе си съществуваща, жива Светлина!
Всички безкрайни простори са изпълнени от този Дух и всичко има живот от него, но земният човек не може да го намери никъде другаде освен: – в себе си. – – –
Във вас самите съществува и живее той, съзнаващ себе си, както в безкрайния Космос, съзнаващ себе си, оживява Вселената!
Той не е само във вашите мозъци, нито пък единствено в „сърцата” ви!
Тялото на земния човек има наистина животинска природа, но това животинско тяло магически крие в себе си един духовен организъм...
Вие самите сте „храм” на Духа и във всеки ваш член, както и във всеки вътрешен орган, на невидим олтар стои една свещена дарохранителница...
Затова, докато в цялото си тяло, от пръстите на краката до самото теме, не почувствувате себе си, вие никога не ще можете да почувствувате Духа, никога не ще успеете да се съедините със своя Бог! –
Това самоусещане чрез цялото тяло, криещо в себе си един храм на Духа, трябва да бъде ваша най-главна задача – тя се съдържа всъщност във всичко, което съм казал досега, макар и да е ставало дума за нея по друг начин. – –
Тук сега аз искам да говоря специално за това самоусещане!
Вие трябва да се стремите да се осъзнаете не само в мозъка, – не само в „сърцето”!
Съзнанието живее във вас от най-вътрешните до най-външните части на вашето тяло, – във всяка една от неговите клетки дори, – само че то още не е свързано с вашето самосъзнание...
Ако обаче искате с цялата си воля и запазите постоянен своя стремеж, вие ще можете постепенно във всяка част на земното си тяло да намерите присъщото й съзнание и така да го свържете със самосъзнанието на своето Аз, че да знаете вече – не само в главата или дори само в мозъка, нещичко за себе си. – – –
Пазете се само да не дразните и да не превъзбуждате нервите си, – защото този вид „съзнание” на цялото ви тяло вие всички познавате вече прекалено добре! –
Който с всяка крачка по своя път не става душевно по-спокоен и по-ведър, той не е на прав път! – –
Ако искате да стигнете до целта, трябва да се стремите при пълен покой на тялото и на душата, на нервите и мислите, – във всеки атом на тялото ви, във вашата душевна природа, – да се почувствувате като „душа” на този атом, за да съедините със себе си първичната душевна сила, която е дадена във и със него...
Никакви специални „упражнения” и никакви насилствени напъни не са необходими, нито дори полезни тук!
Спокойното усещане чрез цялото тяло, всякога, когато почувствувате склонност и когато ви позволява времето да се отдадете несмутени на такова усещане, ще ви донесе първите плодове още след няколко седмици или месеци.