Не забравяйте обаче, че трябва да се учите да усещате единствено себе си във всеки орган на тялото, а не самия орган като такъв! – –
Когато постигнете това „самоусещане” отвътре и отвън, от горе до долу, ще се удивите и с благодарност и голяма радост ще почувствувате в себе си какво всъщност е този земен живот, който до днес ви се е струвал тъй „несъвършен”...
А цялото ви тяло ще претърпи при това едно неподозирано обновление.
Този, на когото липсват някои органи на тялото, нека знае, че всеки орган съществува и духовна субстанция дори ако никога не е бил налице външно, – и че по същия начин всеки член се запазва в духовния си образ, макар и да е бил външно отделен от тялото.
В духовното „тяло” не съществува осакатяване!
В духовното си „тяло” всеки човешки дух е съсредоточие на цялата красота, която той може да даде на своята „душа”, където „изживява” себе си духовното тяло, – и притежаващите способността да „виждат” в Духа съзират в него само онова, което е добило образ чрез душевни сили, а не някакъв недъг на физически видимата, обусловена от материални въздействия проявена форма...
Стигнете ли веднъж дотам и почувствувате ли себе си в цялото си тяло като едно цяло, тогава вие ще съумеете наистина да почитате и тялото като външен образ на „храма”, криещ в себе си недостъпната за всякакви външни сетива свещена мистерия на духовния живот, която само човешкият дух може да постигне и да преживее при своето завръщане в Светлината, от която никога се е отделил...
Тогава обаче ще трябва тепърва да се покаже дали душата е стигнала вече до онази зрелост, която позволява на наблюдаващия я духовно по-стар брат да стане сега неин наставник и водач. –
Без него едва ли някой от вас ще може още тук, в земния живот, да се осъзнае във всеобхващащия Дух дори ако вече съзнателно усеща тялото на Духа в земното си тяло!
Никое ваше усилие няма да отиде напразно, ала увенчаващата всички усилия награда на победителя ще получите едва тогава, когато стигнете до края на високия Път, който можете да намерите само под вътрешно духовно ръководство...
И все пак много неща ще станат вече достъпни за вас дори само чрез вашето постоянство.
Веднъж научили се да се усещате чрез цялото си земно тяло във вашия духовен организъм, вие започвате, без за това да е необходим някакъв особен акт на волята, да „вдишвате” Духа, който е във вас и в цялата Вселена, и малцина са почувствували вече такова щастие от това, че за дълго време са оставали на това стъпало, разбирайки, че още не са дорасли за по-висше преживяване...
Вземайте спокойно, каквото ви се дава, и се уповавайте на закона на Духа, който не знае произвол и винаги действува само за ваше добро!
Пътят към. „най-вътрешния Изток” се простира напълно проходим пред вас и единствено от вашата будна воля зависи дали скоро ще поемете по него.
А в земите на „най-вътрешния Изток” има много жилища” и на всеки сериозно търсещ там е отредено неговото, – а не друго нечие жилище...
Властвуващите тук закони са не по-малко категорични от законите, обуславящи събитията във външния свят. – –
Дори и Светещият на Прасветлината не може да ги превие!
Той просто знае тяхната същност и действие и единственият му стремеж е да води хората, населяващи заедно с него земята, както и идните поколения, към тяхното щастие – към тяхната най-висока цел. – – –
На това служи неговото вестителство!
В това му помага духовният Закон, на който той отдава всичките си сили...
Той действува, изхождайки от Духа, който е първично съществуващ, и твори единствено чрез силата на Духа...
А от вечния субстанциален Дух добива образ „Бог”, – като „дестилат” на Духа, – във всеки човек, който с жар се стреми към своя Бог и е търпение изчаква деня, когато ще бъде така подготвен, че неговият Бог да може да се „роди” в самия него. – – –