Бог е Дух, – обаче: – най-висше самопроявлвние на Духа! –
Сам себе си формиращ от самия себе си, най-високата форма в битието на Духа се разкрива – като „Бог”! – – – >
ПЪТЕКАТА КЪМ
СЪВЪРШЕНСТВО
Избери, о, търсещи, още при първите си стъпки пътеката към истинската Светлина, иначе ще се оставиш един ден да бъдеш лесно подведен да тръгнеш по кривата пътека на искрящата в пъстроцветните си люспи змия, когато стигнеш до подножието на „голямата Планина”, до която може да се дойде в краен случай и по тайни, заобиколни пътища вместо по пътеката, прокарана през пустинята от Светещите на Прасветлината. – –
Ти ще можеш още от самото начало да избереш тази пътека към истинската Светлина, ако съумееш да отстраниш, всичките нисши „желания” от своята голяма и чиста воля. –
Но ще можеш ли да „избереш” „благородната пътека на мъдростта”, водеща те нагоре към покритите с вечен сняг сияйни върхове, дори тогава, когато, обременен с „желания”, се изправиш в края на пътя през пустинята пред стръмни и високи скали, оглеждайки се задъхан за крайната цел?? –
Знай, че тогава Светлината на истината ще стига до окото на твоята душа само като далечна, мъждукаща в мъглата, светлинка и че стръмният път към тази Светлина ще ти се види тогава „безкраен”!
А съседната нему „пътека на заблудата” води в непосредствена близост до една ярко трептяща светлина.
Тази „светлина” обаче е измамният блясък на „змията”, чието тяло, – искрящо в хиляди цветове, обгръща земното кълбо...
Горко ти, ако и станеш плячка!
Тя ще те примами с изкусителните, непрекъснати отблясъци на преливащите в цветовете на дъгата люспи на своята глава и когато, ламтящ за знания, се доближиш достатъчно и попаднеш в нейната сфера, ти ще станеш нейна плячка и храна. – – –
Можеш ли, приятелю, да предусетиш истината, която, символично забулена, иска да се доближи тук до теб?!
Блазе ти, ако се научиш правилно да „тълкуваш” символите!
Те ще ти разкрият дълбоки неща!
Неща, които иначе би трябвало да останат в повечето случаи неизразими!
Неща, които никога не биха се показали в своята голота! – –
Но аз ще се опитам да се доближа тук и до ония, за които символите са все още „неясни”.
И така, чуй сега други думи, ала знай, че те изказват същата истина!
Когато ти, о, търсещи, за първи път почувствуваш в себе си подтик да повдигнеш завесите, зад които предусещаш скрита истината, до теб ще бъде винаги един „водач” от оня свят на Светлината, който трябва да ги стане вечна родина.
Ти ще чувствуваш близостта на този водач, – без да си даваш ясна сметка от какво е предизвикано това чувство...
Неволно ти ще последваш водача. –
Тогава ще се намериш на „пътеката”, която води през „пустинята”.
А тази „пустиня” е образувана от песъчинките, създадени от външното лъжепознание на земно-човешките мозъци. –
В течение на хилядолетия са били натрупвани те!
Възвишени Учители, – вещи строители на пътища, – са прокарали сред тази „пустиня” една твърда настилка, по която може сигурно да се върви напред...
Наоколо се простират непрекъснато менливите пясъчни дюни на външното мозъчно познание. непрестанно губещи очертанията си, – несигурна почва за стъпилия върху тях крак...
А пътеката по настилката, създадена за душите от „Светещите”, – е от скала. –
Ти чувствуваш сигурност!
Смело крачиш напред.
Дълго време ще трябва търпеливо да вървиш напред, докато стигнеш до онова решително място, където скалната настилка през пясъка на „пустинята” стига до „голямата Планина”, за да свърши там...
Сега ти трябва да се решиш, защото пред теб лежат два пътя, които отначало няма да. можеш ясно да разграничаваш.
Ту на единия, ту на другия ще ти се иска да се довериш. –
А единият води към върховете, докато другият до зейналите бездни и скритите пропасти на планина...
От теб само зависи кой път ще избереш!
А ти положително ще можеш веднага да отличиш пътя към върховете от пътя до бездната, ако ходилата ти вече предварително са добили навика да усещат твърда „скала” под себе си, защото пътят към подземния свят е хлъзгав и не предлага здрава опора на крака...