Краят на този, който служи като „мост” на такива водачи, е „разпадане” в мъчителна нощ! –
А ония, които са „мостове” на висшите духовни водачи, образуват една вечна, царствена Общност на Светлината в Духа, защото у всеки един от тях е била запалена „звезда”, която, образувана от най-чиста сияйна сила на Духа, озарява душите на земните хора...
Онова суетно, изсмукано от пръстите учение, което иска да те накара да повярваш, че човекът постигал все по-високо развитие в безброй земни превъплъщения, те учи също, че „мостовете”, сами изграждащи себе си, за да могат най-възвишените духовни водачи да стигнат по тях до земния човек, не били нищо друго освен хора, преживели безброй пъти вече земния живот, само че достигнали сега до най-високата цел на своето развитие, която и всеки друг земен човек трябвало някога да достигне.
Не вярвай на тези глупави думи!
Иначе може твърде лесно да станеш жертва на заблудата, – и от въображаем „бъдещ Майстор” да се превърнеш в жалък, излъган роб на собствената си суетност! – –
Не на всеки земен човек е възложено бремето, отредено само за малцината, които някога, наскоро след падението си от високата сияйност, изпълнени от състрадание към падналите си събратя, са се обрекли да станат помощници на възвишените духовни водачи, – едновременно „мостове” и мостостроители в служба на вечната Любов...
Само оня може да издържи тук изпита за „Майстор”, който е бил Майстор-мостостроител още в Духа и много преди въплъщението си в земно-животинско тяло...
Той съзнателно става „мост” и Майстор мостостроител като земен човек едва в деня, когато получи достъп до сияйната Общност на духовните си братя – като такъв, който и тук, в земното, е издържал своя „майсторски изпит”. – – –
Тогава „синът” на възвишените духовни „Отци” става техен признат духовен „Брат”, един Светещ на Прасветлината...
Но всеки земен човек, какъвто и да е той, може да стане „светещ” в духовната Светлина, във вечна свобода, – независимо че получава Светлината като планета, обикаляща около своето слънце.
В Царството на Светлината никой не „завижда” на другия за неговата сфера на действие, поверена му от едничкия, вечен „Майстор” на всички Майстори...
Всеки, който достигне до това Царство, е станал съвършен, вътрешно свободен, – и всеки знае, че съвършенството е било постижимо за него в собствената му, присъща единствено нему форма. – – –
Не е нищо друго освен последица от земно породената ти липса на познание, когато се стремиш към една форма на духовно съвършенство, която не е присъща и не се обуславя от твоята индивидуалност...
Каква полза за тебе да постигнеш такъв вид съвършенство, който по необходимост е отреден на някой друг?! –
Дори да стигнеш до най-високата форма на съвършенство, достъпна за един земен човек, ако тя не е твоята, напусто си се стремил да се усъвършенствуваш...
Само като усъвършенствуваш онова, което е дадено единствено на теб: – само като усъвършенствуваш себе си, ти ще стигнеш един ден в оная вечна Светлина, от която вечно ще светиш! – – – >
ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ
Тук ще ви говоря за живата „Светлина”: – за вечно неумъртвимия „Живот”, който протича през всяко човешко съществувание!
Ще ви покажа Светлината на сърцето, която живее във вас и която може да ви озари! – –
Всички вие, които искате да постигнете смисъла на живота, сте вече прекалено дълго време „търсещи” по пътищата, водещи към заблуда. – –