Вие ще станете „намиращи”, ако се доверите на думите на един намерил! –
Вие сте царе, които не познават своето царство! – –
Във вас самите е това „царство”, което вашите очи напразно се взират да намерят, търсейки го навън! – – –
Вие питате, без да получавате отговор, но въпреки това продължавате отново да питате: – „Къде е земята, която ни бе обетована?!”
„Край на всичко ли е за нас тукашният край, или пък собственото ни съществувание може да продължи и след този край?!” –
Ала вижте: – онези, които преди вас са питали така, са във вас, във вашето вътрешно „царство”, и биха могли да ви отговорят, ако не бяхте оглушали сред шума на външния свят. – – –
Вашата собствена душа е „царството на духовете”,които вечно ще живеят със вас и във вас!– – –
В самите себе си вие обхващате безкрайността....
Във вас живее онова, което е било, което е и което ще стане...
Едно „вечно сега” е вашето Битие, – – само че вие сте обвързани още с тукашното си проявление и вашето „сега” се състои единствено в очакване на онова, което няма никога да дойде! – –
Все още вярвате, че Царството на вътрешния мир е някаква далечна страна, по-далечна от звездите, докато то живее във вас и вие в него.
Всеки, който постигне в себе си това царство, става негов вечен „цар”! – –
Както вие ще намерите там всяко човешко същество в неговия вечен духовен живот, така и вие самите ще бъдете намерени там от всички, които са постигнали в себе си това царство.
Царството на духовете е едно-единствено, но всеки един от безброй многото, които са го намерили в себе си, „притежава” това царство като ненакърнена собственост, – всеки от тях е негов пълновластен „цар” и неговото царство е „Вечността”, – също както ако той единствен от всички беше „цар” на това царство, което всеки притежава само като „царство” на своята душа...
Вие не можете да постигнете Царството на духовете вън от себе си! –
Във вас единствено то е достижимо за вас. – –
Поискате ли „навън” да търсите, вие непременно ще станете жертва на заблуда, защото всичко, което може да бъде намерено извън вечния свят на най-вътрешното „Аз”, е само – преходен „образ”: – само временно преживяване, като преживяването на този ограничен земен живот...
Там, където душата е у себе си, – обединена в „Аз”-а и насочвана от него, едва там се намира „царството”, което трае вечно. – –
Там вече няма никаква заблуда!
Единствено там се постига „Вечността”! –
Единствено вашето „Аз” е неограниченият притежател на това „царство”! – – –
Безкраен е броят на „царете” на това царство и всеки получил го във владение е свързан в себе си с всички други пълноправни носители на тази корона, всеки от тях е едничкият, в когото царуват всички...
Не един до друг, а един със друг и един във друг живеят всички, които вечно живеят тук!
Както вие на земята казвате за даден човек, че „живее” живота си, когато той, добре или зле, го изживява дейно, – така и тук всяко „живеене” е дело и „животът” не означава само едно състояние на битието. – –
Тук „животът” е: – „Светлина”, от която; духовният Човек свети, – от която той „живее”! – – –
Вие самите сте „втъкани” във вечния спят на духовете и през вас тече „животът” на всички нечии духове, без вие да знаете това!
Вие се чувствувате още в своето „Аз”, – в което се усещате отначало само в „мозъчното отражение”, – като несвързано с другите; „единично съществувание”. –
„Живото” обаче е винаги свързано с всичко живо!
На земята няма нищо, нищо няма в цялата Вселена, нищо и в Духа, което да има свой „живот”, което да е способно да „живее”, – единствено само за себе си! – –