Това, което книгите ми предлагат, трябва да бъде прието не „на вяра”, а трезво и по същество, за да може то да пробуди собственото най-вътрешно преживяване.
Аз не съм пророк, нуждаещ се от „привърженици”, нито борец, стремящ се да види след себе си „последователи”, – а само посредник на духовни прозрения във вечната родина на човека.
Който иска да се довери на моето ръководно, него водя не към мен самия, а към неговата собствена, съкровена, вечна ОСНОВА НА ЖИВОТА, изживявана по всяко време от мен, защото аз самият осъзнах себе си в нея.
Нека читателят на моята книга остави спокойно настрана необичайното в тези известия, докато сам стигне, следвайки дадените указания прозрение за живата вечна природа и с това – до способността сам сигурно да преценява.
Тогава моите думи ще станат за него само потвърждение на собствените му преживявания. >
ПРЕДИСЛОВИЕ
Нека не чете тази книга, онзи, който е набожен и вярващ!
Нека не чете тази книга онзи, който никога не се е съмнявал в Бога!
Тази книга е написана за такива хора, които в сурова вътрешна борба са искали да постигнат своя Бог, но не са могли да го намерят...
Тази книга е написана за всички, които-виснат по тръните на съмнението...
На тях ще помогне тя!
На тях тя ще стане пътепоказател!
Най-древна мъдрост ви възвестявам аз тук.
Малцината, които са могли някога да я доловят, са я държали открай време е тайна.
Само нарядко, само в избрани часове и само с неясни символи е можело да се говори преди на света за нея.
Сега обаче настъпи време да. се заговори по-ясно за това, след като непризвани „учители” разпространиха и продължават да разпространяват сред света изопачена картина на тази мъдрост.
Във „вътрешния Изток” бе взето решение да се отвори сега за хората на Запада „свещената дарохранителница”, така дълго и грижливо пазена от погледите на, невежите.
Този, който я отваря сега, е упълномощен да го стори.
Но търсещите все още трябва да бъдат подлагани на сурово изпитание и никой не може да встъпи в Храма, ако преди това не е издържал изпитанието. –
Затова отначало може само отдалече да бъде показано онова, което достойният трябва да схване и разбере...
Каквото може да се каже за мистериите на Храма, аз ще ви го кажа!
Искате ли да проникнете до същността им, трябва да се потрудите да ги преживеете дълбоко вътре в себе си.
Те се откриват само на онзи, който с всички сили се бори да проникне в тях. –
Само с „четене” на думите ми няма да постигнете много...
Даденото тук в слова, трябва да намери готови сърца: – сърца, които умеят да го приемат и да го задържат в себе си, иначе то напразно се е превърнало в слово! – –
Никой обаче не може да прецени значимостта или незначителността на прочетеното, преди да се е подложил на толкова трудно преодолимото изпитание, което той трябва да издържи, ако иска да встъпи в самия Храм. –
Само намиращите се във вътрешността на този Храм, могат да бъдат тук съдници!
Аз мога само отвън да покажа онова, което предстои някога да се разкрие дълбоко в сърцето на така напътствувания.
За да може да се разкрие, е необходима издръжлива, силна воля и само който с борба постигне тази воля, има правото да се надява да намери в самия себе си потвърждение на моите думи.
Той ще намери пътя към своя жив Бог!
Той ще намери в себе си Царството на духа и неговите висши сили!
Неговият Бог ще се „роди” в самия него!
Далеч съм от намерението да привеждам „доказателства”.
Дали думите ми вещаят Истината, трябва самите вие да проверите!
Единствено в самите вас живее оня тих Съдник, който може да потвърди онова, което моите думи събуждат във вас...
Моите доказателства вие не бихте могли да разберете, понеже не сте извървели пътищата, които аз трябваше така трудно някога да извървя! –
А тук няма „общовалидни” доказателства!
Тук всеки намира единствено в себе си валидното за самия него доказателство! – – –
Освен това аз не ви излагам някаква „наука”, нито пък ви възвестявам ново „верую”.
Аз само ви показвам, каквото може да бъде показано, изхождайки от мъдростта на „вътрешния Изток”, от възвишената мистерия на Храма на Вечността!