Всяко едно „единично битие” е в края на краищата всъщност цялото битие! – –
Дори когато то не е способно да знае за това!
Дадено единично битие може да намери „спасение” само тогава, когато се изживява във Все-Битието, освободено от всяко друго „единично битие”.
Затова вие ще постигнете „спасение” само тогава, когато в своя „Аз”: – в „Аз”-а, който трябва вечно да съхраните, се научите да чувствувате, че всеки един „Аз” е достъпен за вас, – предоставя ви вечно себе си: – свързва ви със себе си, само в този ваш „Аз”!
Във вас: – в „Аз”-а на Вечността, – е всеки „живот” и само в този живот вие ще намерите истински „вечните”: – вечно живеещите! – – –
Отдавна щяхте вече да сте ги намерили, ако не ги търсехте, твърдоглаво и заслепено, упорито само там, където те никога не могат да бъдат намерени!
Напразно се стараете да се промъкнете в невидимите области на този външен свят! –
Някой от живеещите във Вечността би се „появил” пред вас по-скоро във видимостта, през ясен слънчев ден, отколкото да ви срещне в невидимия физически свят...
Вие трябва да съумеете да се потопите в онова, което е „вечно” в самите вас, ако искате съзнателно да се съедините с постигналите вечен живот! – – – >
СВЕТЛИНАТА ИДЕ ОТ ИЗТОК
Малцина само на „Запад” се досещат за истината, когато чуят да се говори за „мъдреците на Изтока” в древните предания, разказвани в скритите кръгове на благородни търсители на истината, – а между тези, които се досещат смътно за какво става дума тук, пак премалцина само могат да се въздържат от глупави представи, щом се опитат да дадат образна форма на своите „догадки”. – –
На изток, в сърцето на Азия, ножът на мисълта е най-остро наточен.
Но тук от хилядолетия са живели и ония възвишени човеци, които, издигнали се над всяко мислене, са намерили светлия път към истината, истината, която не е нищо друго освен абсолютна Действителност и няма нищо общо с познавателните образи на мисълта, всеобщо считани за олицетворение на така наречената „истина”...
Под висше ръководство са намерили път и цел тия първи измежду „Братята тук на земята”.
Оттогава те и техните приемници напътствуват търсещите, постигнали необходимата „зрелост”, в Духа и чрез Духа.
Те са издигнали около своята общност „свещената стена на мълчанието” и само оня получава „достъп” до тях, когото те са намерили за духовно „зрял” да постигне познание в Духа.
Те знаят, че техните дарове ще бъдат от полза само за ония, които са вече близо до края на „Пътя”. –
Но на всички те изпращат помагачи и учители от своята среда, както по всяко време са ги изпращали...
И на запад, и на изток винаги е имало такива „действуващи Братя”.
Членовете на тази възвишена Общност не се познават по никакъв външен белег.
Те единствени знаят кой принадлежи към тях.–
Тяхната духовна същност е скрита дълбоко от погледите на хората.
Никой от тези „Братя” няма никога да се опита да събере около себе си някакво верско общество.
Никой от тях никога не е основавал, нито „учредявал” такива общества! – –
Появилите се в света верски „общества”, позоваващи се на гласа на „Братята тук на земята” или дори на техните възвишени „Отци” в Светлината, са били винаги само дело на незрели още души, добили благодарение на преждевременно развитите си вътрешни сетива способността да възприемат нещо от кръга на „най-вътрешния Изток” като дебнещи на вратите подслушвачи, без обаче да им е била дадена и силата да тълкуват по правилен начин подслушаното. – –
Само в много редки случаи някой от Братята е излизал лично и с недвусмислена изповед за своята същност пред съвременниците си в кипежа на външния свят и за всеки, който е правил това, тази стъпка е била горчива жертва...
Където такива жертви не са безусловно необходими, те трябва да бъдат избягвани.