Оттук иде скритостта, в която действуват „мъдреците на Изтока”. – –
Оттук и мълчанието, с което се забулва всеки член на този кръг, доколкото неговата задача не му налага необходимостта да изповяда, било в символични описания, било с по-ясни думи, своята духовна същност, което наистина не е никак лесно...
Висшата общност на Светещите, за която прадревната традиция на благоговейни търсители на истината говори като за „мъдреците на Изтока”, е обвързана само от духовния закон.
Нейните членове не познават никакъв обет на аскетизъм и никаква клетва към какъвто и да е „орден”.
Развитието на духовните сили не зависи от такива неща.
Ала онова, което изисква „законът”, управляващ тези сили, е много повече от най-суровия аскетизъм и от най-строгия живот на покаяние...
Трябва да се изоставят много представи, които почиват наистина на правилни сами по себе си предпоставки, обаче засягат само нисшите сили у човека, за да се разбере какво всъщност представлява един „Посветен” от тази Общност. –
Но всеки истински „Посветен” ще ви познае, без да се смущава от вашите погрешни представи.
А в неговото „учение” не звучи във външно ви ухо, дори и да го познавате „лично”
Съобщенията, които един съединен с Духа Учител може да даде на езика на своята страна, не са същността на неговото „учение”...
Те трябва да ви станат само „указания”, как да преоткриете него или подобните нему в самите вас: – най-дълбоко вътре в себе си.
А и външните му думи трябва да бъдат почувствувани, не „обяснени”, не мисловно разнищени!
Ако съумеете обаче да станете негови „ученици”, той ще ви „проговори” в собствените ви сърца...
Но той никога няма да се стреми да „замъгли сетивата ви чрез омаята на душни екстази, – а наред със земните ви сетива ще разкрие във вас нови, духовни сетива.
Отначало вие ще чувате „учението” му, без да знаете дали приятелят и водачът на вашата душа или пък вие самите сте онова, което „говори” във вас. – –
Едно сигурно, чисто, ново чувство, съпътствуващо неговото „наставничество”, ще покаже обаче скоро, че във вас се „говори” със „свещен” глас: – чрез непосредствено въдворяване на вътрешна яснота, – без думи на устната реч. – – –
Нека това често пъти съвсем ненадейно, съвсем неочаквано постигане на едно ясно вътрешно просветление по отношение на духовните неща, толкова по-сияйно от всяка „яснота”, която обикновено ни дарява логическото мислене, – ви бъде винаги сигурен знак, че във вас се извършва истинско духовно „поучаваме”...
Духовното „обучение” не е опит да се „убеждава”, а непосредствено осветляване на онова, което дотогава е лежало в мрак. – – –
По този начин във вас „говори” един човешки брат, който не е принуден вече да изпраща по въздуха звукови вълни към физическото ухо, когато иска да достигне с „учението” си възприемчиви, открити сърца, които му се доверяват...
Може би отначало вие още няма да можете да „разбирате” всичко, което става”по този начин във вас, защото е напълно възможно да се достигне до абсолютно ясно познание на нещо, без постигналият го да може мисловно да си обясни така преживяното. –
Запазете спокойствие в такъв случай и не се опитвайте мисловно да разнищвате ясното!
Научете се преди всичко да различавате гласа който „говори” във вас, от измамните „гласове” на възбудената ви фантазия! –
Останете трезви и спокойни, сякаш наблюдавате в себе си нещо отдавна познато!
Гласът на „поучаващия” в началото на „напътствието” е тих като ефирна мисъл, като едва доловимо чувство.
Но от всяка „дума” на водача в Духа, изречена на неговия духовен „език”, се излъчва едно съвсем ясно разграничимо „чувство” на сигурност, което е трудно да се опише, но веднага се разпознава с абсолютна увереност от всеки, който го е преживял дори само веднъж.
Никаква собствена „мисъл”, колкото и възвишена да е тя, не би могла да предизвика „чувството”, пораждано” от Духа, във който и чрез който действува духовният наставник...
Колкото повече нараства сигурността, с която се научавате да отличавате „гласа” му от всичко чуждо на неговата същност, толкова по-ясно ще може да „говори” той във вас.