Тогава ще настъпи един ден „великият час”, когато ще ви напусне и вашето последно, най-малко съмнение!
Но не загубвайте търпение, ако не можете веднага да постигнете в себе си първата измежду всички цели!
Вие не знаете дали сте вече достатъчно „зрели”, за да приемете с полза „учението” и тук само „Учителят” е този, който единствен носи отговорност за всичко, дадено от него...
За един сигурността ще дойде по-рано, а друг – по-късно, но тя положително идва, когато се доверявате спокойно на духовния си „наставник”!
Не забравяйте обаче, че истинската „мъдрост” е: – познание на Действителността, и че Учителите на истинска мъдрост си служат само с Действителността, когато поучават, с Действителността, която е не свръх сложна, а възможно най-проста по своята същност! – – –
Има сили на мисълта, които винаги се стремят да заблуждават, понеже самите те живеят само от заблуда...
Духовно поучаващият е далеч от техните сфери!
Той освен това няма никога да свидетелствува за друго освен за неща на Духа, неща на душата, неща на Вечността...
Чрез него ще познаете кои сте вие и какво представлява Човекът „в себе си”, – в действителност, – в Космоса!
Ако се доверите на този, който ви „поучава” вътрешно, вие ще станете сигурни като самия него!”
Своята собствена сигурност ще ви предаде той, Сигурният! – – –
Не трябва само никога да задавате вътрешни въпроси, преди да е настъпил „великият час на сигурността”.
Ако все пак го направите, неминуемо ще станете жертва на ония измамни сили на мисълта. – –
И не си създавайте никаква предварителна представа за образа и характера на човека, у когото може да живее тук на земята вашият духовен Учител, а ако познавате човек, за когото сте убедени, че е обеднен в Духа, въздържайте се веднага да приемете, че единствено този познат вам „Светещ” трябва да е и вашият духовен Учител! – –
Не е нужно да знаете кой точно от кръга на Светещите на Прасветлината ви поучава духовно, а ония, които го знаят, няма да ви кажат това...
Овладейте фантазията си, за да не станете с отворени очи жертва на измамни съновидения! –
Външният човешки живот на духовния наставник е негова собствена работа и той не иска Духът, в който действува, да бъде смесван със земното му проявление. –
Той не иска „учениците” му да се прекланят пред „личността”, защото това преклонение се полага единствено на духовната сила, от името на която „личността” действува. – –
Той „учи” само на „мъдростта”, която се нарича „истина” която се разкрива на „ученика” като Реалности...
Той учи на нея само в Духа, – чрез силата на Духа.
При това всеки упълномощен да поучава по този начин същевременно съзнава и чувствува повече от ясно, че единствено несъвършеното представяне на вечно Реалното е дело на земния човек, – и всеки Светещ на Прасветлината незабавно „изгаря” всяко преклонение, оказано на земната му личност, върху Олтара, на който той служи като един от призваните му първосвещеници. – – >
ВЯРА, ТАЛИСМАНИ
И КУЛТОВИ ОБРАЗИ
Прости като първоосновата са най-дълбоките тайни на природата.
Не прокарван с произвола на мисълта си разделение между онова, което кълни от един и същи корен, и навсякъде ще откриеш едни и същи закони...
Но ти си бил поучавай да изграждаш един втори свят, един овят без основа и причина, и това построение на несъществуващото от нищото твоите учители са нарекли: – „вяра”. – –
Не за този вид „вяра” ще става дума тук, когато ти говоря за вярата! –
Не тази вяра е нужна за спасението на твоята душа! – –
Ние искаме да пробудим твоето чувство, напротив, за една вечна сила, която живее в теб и, винаги в живо движение, винаги творяща, обхваща и формира действието на силите на твоята воля. –