Вярата е формиращата сила в Духа!
Вярата създава формата, обуславяща действието на твоята воля!
Вярата е формата на изява на волята!
Ти не можеш да използуваш истински волята си, без да вярваш, – защото неоформената воля е аморфна сила и като такава тя се прахосва без всякакъв ефект. – –
Придадеш ли обаче определена форма на волята си чрез своята вяра, тя веднага се превръща в могъща сила и преобразява дори привидно твърдо установените звена във веригата на външните събития така, че те се моделират като восък по формата на твоята вяра...
Душата ти крее, докато още не можеш да вярваш, и в своята неволя тя сама те тласка към суеверие! –
„Животът” на твоята душа е воля, а всяка воля се стреми да добие своята определена форма, в която да може да се изяви. – –
Едва когато почувствуваш какво в действителност е „вярата”, ти ще можеш истински да вярваш...
Твоята вяра е формата, в която се излива разтопеният метал на твоята съдба. –
Твоята вяра се нуждае от абсолютна свобода!
Само ти единствен си норма на своята вяра!––
По твой образ вярата ти създава твоя Бог, както е създала и боговете ти...
Божеството е без форма в своето непостижимо Битие...
Само добило форма, то става постижимо за теб. – –
На теб то се разкрива в тебе само в твоята форма!
Затова ти не можеш да покажеш своя Бог на брата си, защото той никога не може да съзре твоя Бог...
Той вижда същото Божество, само че оформено по негов образ...
Ти още вярваш, че можеш да подведеш брата си към твоя Бог, но ако се остави да бъде подведен, той ще се кланя само на „един образ” и ще се отчужди от своя Бог. – – –
В безкрайно разнообразие се разкрива Единият и горко на ония, които искат да Му оспорят дори една-единствена от Неговите форми!
В същия миг, в който безсрамно разбулиш вътрешния образ на своя Бог пред друг човек, ти загубваш своя Бог! –
Недей мисли, че между многото хиляди поклонници, тълпящи се около едно, висока възхвалявано от всички тях, Божие име има дори и двама истински вярващи, които вярват в едно и също нещо под това име! – –
Самата вяра обаче може да си послужи с всяко Божие или сатанинско име...
Формиращата сила на вярата, която обуславя твоята воля, е единствената причина на всяко „магическо” действие.
И „бялата”, и „черната” магия се основават на една и съща сила!
Както стихията, изявяваща се в светкавицата, се поставя в услуга на човека, щом той съумее да я затвори във форма, – тъй като тя може да бъде концентрирана и съхранявана в метали и стъкленици, – така и силата на волята, добила своя форма чрез вярата, може да се концентрира в материални предмети...
Във всички култове и при всички народи можеш да срещнеш вярването в „осветени” предмети, обладаващи голяма сила.
Ти се надсмиваш над това вярване и го наричаш „суеверие”.
Ако с това искаш да окачествиш басните, виещи се като избуяли лиани около тези неща, тогава ти имаш пълно право, – само че пази се да не пренебрегнеш забулените тук реалности! – – –
Всеки предмет, който ти сам см „заредил” със своята ясно оформена чрез вярата воля, е един „талисман” и ти доста често си изпитвал действието на такива „талисмани” дори ако никога не си съзнавал коя е била причината за това действие, дори ако и през ум не ти е минавало, че сам си се заобиколил с „талисмани”...
Предметът в действителност е само носител и пазител на една вътрешно свободна, – свързана сега с него, сила. – – –
Тя самата не му е присъща!
Твоята вяра е формирала силата на волята ти и я е насочила, най-често без ти да разбираш това, към оня „носител”, който сега я съхранява до пълното й изразходване. – – –