Всяка духовна мъдрост те доближава към ритъма на Вечността.
Всички крайни неща носят космични числа на челото си, когато се появяват в одеждите на думата. – – –
Които си въобразяват, че „смисълът” на една „свещена” книга, на една книга, написана от „знаещ”, – ти разкрива сам по себе си нейните най-крайни, най-дълбоки и най-нечувани съкровища, – – са на много погрешен път...
Независимо че „смисълът” също може да освети за теб дълбините на вечната основа, крайните неща и тяхната най-съкровена тайна ти трябва да „почувствуваш” чрез вида, формата, звученето, стойността на думите...
Недей мисли, че за който и да е от постигналите, „ритъма и числото” е било безразлично по какъв начин е подреждал думите! – – –
Поетите може да се стремят само към красота, – прозрелите дават на думите вечно звучене! – – –
„Зрящият” се разпознава и тогава, когато е поет, и той не може да остане скрит в поета, когато стои зад поетическите слова. – – –
Искаш ли да се научиш да чувствуваш думите, всяка дума от твоя език може да ти стане учител...
Но недей да търсиш „значението”, ако искаш да тръгнеш по този път!
„Значението” не може да остане задълго скрито, – то самò се стреми да ти се разкрие. – –
„Чуй” в себе си думите, от които искаш да се учиш!
Ти скоро ще ги „чуеш” така, сякаш някой друг ги изговаря, и нека това ти бъде пръв знак, че си на сигурен път: – да се научиш да чуваш в себе си говора на самите думи, защото думата наистина има способността сама себе си да изговаря...
И Словото на Вечността „обяснява” самò себе си, щом се научиш да го „чуваш” – вътрешно! – – –
Колкото и изтънко разумът ти да може да „разбира”, – ти никога не бива да го намесваш в говора на Словото. –
Трябва да оставиш да оживее в теб Словото на Вечността, за да ти разкрие то по този начин своята най-дълбока мъдрост...
Но недей да мислиш, че играеш една игра, на която човек се радва първия ден, а след това отегчен я изоставя!
За да бъде това учение наистина от полза за теб, ти трябва всеки ден упорито да се упражняваш, докато някога настъпи онзи ден, в който Словото ще преживее с дълбок трепет самò себе си в теб...
Тогава едва ти ще знаеш от опит какво има да каже думата! – – –
Тогава пред теб ще се отворят много порти, пред които сега стоиш и питаш, но те дори не се открехват. – –
Тогава ти ще „разбереш” някои книги, криещи днес още смътни загадки за теб. – –
Не ти говоря преувеличени неща...
Захващай се целеустремено и с упование за работа!
Времето е благоприятно за нея! – –
Ти можеш много да постигнеш, ако, без да питаш, си готов малко нещо да вложиш. – –
Ала не забравяй: не играеш някаква празна игра!
Само неотклонното ти постоянство ще те доведе до победа! – – – >
ЗОВ ОТ ХИМАВАТ
Един копнеж се носи на света, – една изгаряща жажда, – и всяка душа, която не е закоравяла докрай и загубила способността си да се развива, се чувствува обзета от него.
В потоци гореща човешка кръв се удави оня морен скептицизъм, който по-рано минаваше за „добър тон”.
Вече отново е „позволено” да се вярва в неща, неподлежащи на „експериментална” проверка, ,и не е вече осмиван оня, който-стигне до разбирането, че ние сме заобиколени от невидимото и то въздействува върху нас, макар и да не сме го разгадали още...
„Чудото” отново се признава за действителност и царството на вярата разширява своите граници.
Хора, които като душевни вкаменелости са оставали безразлични към всичко Духовно, се превръщат под оглушителните удари на разкривени от ярост бесове в истински „живи” човеци, а масата лениво спящи започва вече да става неспокойна. –
Всеки нов ден ги доближава до тяхното-душевно пробуждане...
А пробудилите се ще потърсят сметка от ония, които толкова дълго са поддържали) измамния им сън, и с презрение ще се отвърнат от „водачите”, искащи фарисейски да поставят „граници” на техните въпроси, понеже те самите се оказват неспособни да им дадат отговор. – –