Човечеството е вече готово да познае най-после себе си като част от Земята...
То не иска вече да си представя своите Богове на тронове сред облаците – и не е далеч новият ден, в който то, – за първи път, – ще почувствува в себе си смисъла на думите, казани му някога от едни Богочовек:
„Приближи” се вече Царството небесно19. – – –
Наричащите себе си „слуги” на Помазания са предпочели обаче да издигнат стена, – както са си мислили: – „за защита” на ония, които по думите на възвишения Учител носят Царството небесно в самите себе си20...
Хора, които съвсем не са постигнали така категорично обещаното „царство”, са се обявили самозвано, въз основа на общопризнатото си всемогъщо чародейство, дошло да оправдае тяхната мания за власт пред собствената им съвест, за повелители на душите на своите събратя.
Те са им преградили портата небесна, както тя е била зазидана и за самите тях, и старателно са изменили всичко насочено към Действителността, така че са останали само символи и формули, подбуждащи към фантастични представи за Царството небесно, – тъй като те много добре са знаели, че тези символи не са необходими, за да се намери „Царството”.
Глупави са всички, които се надяват, че зидът на душевната тъмница трябвало някога да рухне под бурния напор на душите!
Твърде здрава е вътрешната спойка на този зид, циментиран с човешко властолюбив!
Твърде много са ония, които по всяко време искат да чувствуват около себе си този зид, така че той не бива да им бъде отнет. – –
Твърде отдавна вече привикнали да робуват, свободата би ги погубила! –
Наистина, е течение на хилядолетията формулите и символите, издигнати пред зида, ще се променят, за да не бъде той осъзнат от заобиколените от него като тъмничен зид, – самият зид обаче ще остане дотогава, докато човешката жажда за власт може все още да разчита тук, на земята, на страха в душата на ближния, – и в тази крепостна стена, здраво споена със заплахи и обещания, ще си строши главата всеки, който отвътре или отвън – се опита да я разбие преждевременно...
Има обаче една възможност за освобождаване от неумолимата принуда на този зид, без той да бъде разбит...
На ония, които са близо до пробуждането, ще им израснат криле и те ще се издигнат високо над сферата на влияние на силите, така искащи да ги държат приспани в илюзорен сън...
Ние виждаме как часът на пробуждането наближава!
Наша задача е да насочваме полета на свободно извисилите се, докато те достигнат заснежените, сияещи в блясъка на слънцето висоти на „Химават”, – на „голямата Планина”. – – –
Помощта на мнозина обаче е нужна, защото ще настъпи голямо пробуждане.
Ние не искаме нито един от литналите да се заблуди и да падне най-накрая, смъртно изтощени, в някоя пустиня...
Самите ние обаче можем да направляваме само големия полет на целия сонм освободени, а ония, които искат да ни помогнат, ще трябва да издирват заблудените, за да не загубят те, заслепени от измамни цели, окончателно посоката на полета. – –
Към всички, които искат безкористно да помогнат, ние отправяме зов!
Който е готов в сърцето си да се обвърже да упътва заблудилите се, той може и има право да ни бъде помощник.
Нужна е обаче само мъдра, любвеобилна помощ, така че не може да ни служи като помощник онзи, който се натрапва на заблудилите се със своето съдействие. – –
Правилно да се помогне, ще рече: да се лети пред заблудилия се, така че той без увещаване, по собствено прозрение, да намери отново правилната си посока! –
Вашата помощ може да не е много „забележима”, но всеки от вас ще изплати един дълг, тегнещ от еони, ако дори само една душа бъде поведена от него към Целта! – – –
Но нека останат далеч от нас всички, които упорито натрапват помощта си, въобразявайки си, че така издигат себе си по стойност и ранг над другите!