Книга за ЖИВИЯ БОГ

Нека останат далеч от нас и всички придаващи си важност досадници!

Който иска да помогне тук, трябва да е отхвърлил всяка самомнителност!

Той трябва да предложи помощта си, където е необходимо, без да говори за нея...

Ние не искаме нито да знаем името му, нито да научаваме за неговата помощ!

Само в царството на Духа ще бъде оценена дейната помощ и само в Духа ще бъде „познат” помагачът! – – >

ЕВХАРИСТИЯ²¹

Един път и хиляди пъти

се дарява Единият,

вечно Добруващият,

и все пак остава

свой собствен човек. –

Неделим е Той

вечно Единият!

Когато поиска

да се дари,

Той цял се дарява. –

Колкото и често

себе си да раздава,

колкото и често

да се цял подарява,

Той пак си остава

свой собствен;

защото не веднъж само

притежава Единият

вечно Даруващият,

сам себе си. – –

Безброй пъти един,

Той е свой собствен

безкрайнократно. –

Както сам Той е единен

и в Себе си

вечно безкраен,

но все пак Един –

Така и ние, „Светещите”

във „Светлината” му,

сме всички единни:

в едно множество.

Велики Дарителю – ,

Праизвор на Светлината –,

Ти сам „Светлина”!

Ти не знаеш друг „грях”,

освен греха:

да се пренебрегва

Твоята Воля,

която все иска да подарява.

Ти искаш само

разтворени ръце;

готови да приемат

открити сърца;

ръце,

които поемат с радост;

сърца,

които вземат

с готовност дара Ти.

На всеки един

Ти подаряваш

безкрайно богатство,

и на никого не липсва

дарът на другия.

Който Те е познал,

Велики Дарителю,

той не знае завист.

Повече, отколкото

би могъл той да носи,

имаш Ти да го дариш,

и никога не се свършва

Твоето вечно богатство. –

Който е все ненаситен

на Твоите дарове,

той най Ти е драг –;

нему Ти вече

се сам подаряваш.

Ти можеш да даруваш,

всекиго да даруваш,

без никога да станеш

по-беден за онзи,

който жадува

за Твоите дарове. – – –

Вечни!

Велики Дарителю! >

ЕПИЛОГ

Изминаха вече девет години, откакто „Книга за живия Бог” излезе за пръв път от печат, и оттогава тя си спечели в цял свят безброй приятели, станали благодарни ученици на съдържащото се в нея учение.

Пред нас сега е новото издание, осъществено по нов ръкопис.

Съдържанието на първата редакция остана непроменено.

За много неща обаче бе избрана нова форма на изложение, тъй като постепенно се оказа, че една или друга дума от първата редакция допуска тълкуване, което трябва да се избегне.

Други неща с течение на времето се оказаха прекалено пестеливо очертани, така че стана уместно по-широкото излагане на съдържанието, – и всяка дума бе подложена накрая на нова проверка, за да се изключи каквато и да е възможност за погрешно разбиране.

Вътрешното съзвучие на цялото наложи освен това ново подреждане на главите и такова набиране на текста, което да направи същественото по-очебийно, тъй като във всичките си книги аз „говоря” духовно на читателя и поради това съм принуден, да помисля за типографски помощни средства, които да могат да пробудят вътрешно у него звученето на речта. –

Благодаря на всички, които ми посочиха кое се нуждае още от пояснение, понеже – другояче се усеща дадено изречение, когато човек познава от собствен опит онова, което то иска да каже, отколкото ако съобщеното трябва да се съпреживее в представата на душа, още лишена от опит.

А ония, които мислят, че трябва да напрягат остроумието си, за да открият в думите ми някакви „противоречия”, нека по-добре си дадат сметка, че сигурно и на мен не ми е убягнало онова, което им изглежда като толкова важно откритие. – –

По-полезно за тях би било сами за себе си да разрешат онова, което чувствуват като „противоречие”, имайки предвид, че аз наистина трябва да съм имал свои съображения, щом съм оставил понякога думи, от които могат лесно да се конструират привидни противоречия, докато липсва още необходимото разбиране...