Нека моето слово ви насърчи да се пробудите и да дойдете най-после на себе си, защото никой от вас не знае още – кой е той! – – – –
И нека бъдат благословени и укрепени всички, които са с добри намерения и със силна воля! >
„БОЖИЯТА ХИЖА
СРЕД ЧОВЕЦИТЕ”
Още в стари времена от страните на изгряващото стига до Запада скрита вест и според образните представи на християнската вяра, тя сочеше съществуването на една чудна, свързана с Духа Общност на мъдри деятели, – ала хората на Запада не съумяха да изтълкуват тази вест. – –
Около „свещения Граал”1. и неговите възвишени „рицари” бе хвърлено булото на легендата.
Едно носещо утеха знание потъна в неясни митове – превърна се в легендарен фон на благочестиви поетични съчинения.
Но стана така, че в наши дни пред цял свят се заговори във фантастично разкрасени съобщения на авантюристични пътешественици за носители на тайни знания, живеещи в дълбока скритост във вътрешния Изток, ала тези разкази свидетелствуваха, макар неволно, че техните вестители са узнали истината за тези скрити мъже, но не са видели никого от тях, иначе тия вестоносци никога не биха могли да си въобразят, че срещнатите от тях чудотворящи факири и странни светци принадлежат към оня духовен кръг...
Но тъй като в много души неосъзнато се е запазило някакво последно, смътно предугаждане за възможна духовна свързаност с едно изпълнено с божествен Дух светилище, все още скрито някъде по тази земя, скоро се намериха хора, склонни да повярват, че ще постигнат така жадуваната връзка.
За жалост те търсеха по грешни пътища, а и досега се лутат по тези пътища на заблудата. – –
От пръснатите край пътя късчета познание те струпаха една чудновата илюзорна конструкция и я нарекоха „наука” за Духа, – наивно изпаднали в заблуждението, че истинското знание за Духа на Вечността може да се изучи така, както всяка земна наука, постижима с ума.
Те живеят като аскети, въобразявайки си, че по този начин ще се „одухотворят”, – затъват в обгърнатите от среднощен мрак отровни тресавища на една „мистика”, породена в трескавата атмосфера на лъхащи тропически зной джунгли, навсякъде тичат в болезнено заслепление по дирите на; стари и нови указания за постигане на „окултни сили”, – и вярват, че по този начин ще могат да се доближат до онези, които на всичко това гледат само със съчувствена усмивка, пълна с опрощение и разбиране. – –
Никой не иска да поеме по скалистите пътеки, водещи към искрящите в слънчевата: светлина вечни снегове на „голямата Планина”, и всички са се втурнали по широките, прашни пътища към отдавна загубилите святост места за поклонение в знойните – долини...
Мнозина са се смятали вече на пътя към безметежно светлите Кормчии в Царството на душата и сега те претърсват леса, за да намерят – някой „светец”...
Други пък вярват, че религиозните учения на източните народи са идентични с мъдростта на онези тихи к скрити Кормчии...
И те с право казват:
„И при нас в старо време е имало прогледнали мъдреци, и ние имаме своите свещени книги от дълбоката древност!
Та нали Божественото е навсякъде едно и също!
Защо трябва ние, синовете на Запада, да търсим спасението си само на Изток?! –
Те имат право, – защото, ако въпросът беше само в онова, което човек може да се научи, изпълнен с – благоговение, да чувствува в себе си, – ако ставаше дума само за ония учения от древността, които още обуславят религиозните представи в страните на изгряващото слънце, – то всеки търсещ би намерил, разбира се, удовлетворение и в мъдрите учения, завещани му от прогледналите вестители на неговия народ.
Но мъдростта и делото на ония безмълвни Кормчии имат твърде малко общо с ученията на източните народи и скритите духовни помагачи извеждат по-надалеч от онези небеса, които всяко време си е създавало като израз на своя набожен копнеж. –
Пазителите на прадревното наследство на цялото човечество са най-могъщите закрилници на всичко духовно в човека и същевременно най-истинските приятели на земния човек, винаги готови да го разберат и да го съпътствуват.
От най-древни времена те са изпращали по всички краища на света свои братя, които да създават центрове на духовно излъчване там, където е било необходимо.