Выбрать главу

Нека моето слово ви насърчи да се пробудите и да дойдете най-после на себе си, защото никой от вас не знае още – кой е той! – – – –

И нека бъдат благословени и укрепени всички, които са с добри намерения и със силна воля! >

„БОЖИЯТА ХИЖА

СРЕД ЧОВЕЦИТЕ”

Още в стари времена от страните на изгрява­щото стига до Запада скрита вест и според образ­ните представи на християнската вяра, тя сочеше съществуването на една чудна, свързана с Духа Об­щност на мъдри деятели, – ала хората на Запада не съумяха да изтълкуват тази вест. – –

Около „свещения Граал1. и неговите възви­шени „рицари” бе хвърлено булото на легендата.

Едно носещо утеха знание потъна в неясни митове – превърна се в легендарен фон на благо­честиви поетични съчинения.

Но стана така, че в наши дни пред цял свят се заговори във фантастично разкрасени съобщения на авантюристични пътешественици за носители на тайни знания, живеещи в дълбока скритост във вътрешния Изток, ала тези разкази свидетелству­ваха, макар неволно, че техните вестители са узнали истината за тези скрити мъже, но не са видели никого от тях, иначе тия вестоносци никога не биха могли да си въобразят, че срещнатите от тях чудотворящи факири и странни светци принад­лежат към оня духовен кръг...

Но тъй като в много души неосъзнато се е за­пазило някакво последно, смътно предугаждане за възможна духовна свързаност с едно изпълнено с божествен Дух светилище, все още скрито някъде по тази земя, скоро се намериха хора, склонни да повярват, че ще постигнат така жадуваната връзка.

За жалост те търсеха по грешни пътища, а и досега се лутат по тези пътища на заблудата. – –

От пръснатите край пътя късчета познание те струпаха една чудновата илюзорна конструкция и я нарекоха „наука” за Духа, – наивно изпаднали в заблуждението, че истинското знание за Духа на Вечността може да се изучи така, както всяка земна наука, постижима с ума.

Те живеят като аскети, въобразявайки си, че по този начин ще се „одухотворят”, – затъват в обгърнатите от среднощен мрак отровни тресавища на една „мистика”, породена в трескавата атмосфе­ра на лъхащи тропически зной джунгли, навсякъде тичат в болезнено заслепление по дирите на; стари и нови указания за постигане на „окултни сили”, – и вярват, че по този начин ще могат да се доближат до онези, които на всичко това гледат само със съ­чувствена усмивка, пълна с опрощение и разби­ране. – –

Никой не иска да поеме по скалистите пътеки, водещи към искрящите в слънчевата: светлина веч­ни снегове на „голямата Планина”, и всички са се втурнали по широките, прашни пътища към отдавна загубилите святост места за поклонение в знойните – долини...

Мнозина са се смятали вече на пътя към без­метежно светлите Кормчии в Царството на душата и сега те претърсват леса, за да намерят – някойсветец”...

Други пък вярват, че религиозните учения на източните народи са идентични с мъдростта на оне­зи тихи к скрити Кормчии...

И те с право казват:

„И при нас в старо време е имало прогледнали мъдреци, и ние имаме своите свещени книги от дъл­боката древност!

Та нали Божественото е навсякъде едно и също!

Защо трябва ние, синовете на Запада, да тър­сим спасението си само на Изток?! –

Те имат право, – защото, ако въпросът беше само в онова, което човек може да се научи, изпъл­нен с – благоговение, да чувствува в себе си, – ако ставаше дума само за ония учения от древността, които още обуславят религиозните представи в страните на изгряващото слънце, – то всеки търсещ би намерил, разбира се, удовлетворение и в мъдри­те учения, завещани му от прогледналите вестители на неговия народ.

Но мъдростта и делото на ония безмълвни Кормчии имат твърде малко общо с ученията на из­точните народи и скритите духовни помагачи из­веждат по-надалеч от онези небеса, които всяко време си е създавало като израз на своя набожен копнеж. –

Пазителите на прадревното наследство на ця­лото човечество са най-могъщите закрилници на всичко духовно в човека и същевременно най-ис­тинските приятели на земния човек, винаги готови да го разберат и да го съпътствуват.

От най-древни времена те са изпращали по всички краища на света свои братя, които да съз­дават центрове на духовно излъчване там, където е било необходимо.