Те могат да създадат в тебе нещо, което ти не можеш сам да създадеш в себе си...
Нещо, което да пусне корени в теб и на което ти да станеш храна...
Нещо, което още нямаш и което никога не би могъл да постигнеш сам! – –
И Светещите на Прасветлината съвсем не са го придобили сами. –
Те просто ти връщат онова, което никога е било твоя собственост, преди да си бил принуден да го загубиш поради своята устременост към този свят на физическата материя. – –
„Най-старите” между Братята никога не са го загубвали, тъй като никога не са претърпявали дълбокото падение в това човешко животно на земята...
Те не познават смъртта и живеят така, както са живели от хилядолетия тук на тази земя, в неразрушим образ, изграден от силите на най-чиста духовна субстанция.
Те никога не са били обвързани като тебе и мене с тяло, каквото имат животните.
Те обаче са си създали от човеци, които никога са паднали и поради това е трябвало на свой ред да се съединят с животното на тази земя, свои „братя” в духовните сфери, за да могат те, веднъж родени в земния свят, да извършат онова дело, което тук може да се извърши само когато деецът живее в земно-животинско тяло.
Така и днес те си подготвят бъдещи „братя” за идни времена.
А мястото на тяхната дейност на тази земя открай време, още когато първите хора животни са станали носители на духовния Човек, – там, където се извисява най-високата планина на земята, е недостъпно за всеки, когото те сами не са повели духовно към своята среда.
Тук е в действителност „Божията хижа сред човеците” на тази земя!
Тук Царството на Духа прониква чрез силите на най-чиста духовна субстанция във физическите процеси на тази земя!
Оттук избликват лъчи на най-чиста духовна субстанция към всички, живеещи на тази земя! –
Но аз виждам как твърде много хора все още търсят напразно Духа, понеже са тръгнали по погрешни пътища.
Аз мога да подканя тези хора единствено да се отвърнат от погрешния път, защото творящата Светлина от „вътрешния Изток” едва ли ще може да стигне до тях, ако очите им останат и занапред заслепени от всевъзможните светилници от най-различни епохи, – тези кандила и нощни факли, с които падналият в животното човек се е опитвал сам да освети пътя си. –
Наистина, само който неотклонно отправя погледа си през мъждукащите светлинки на земята към „Изтока”, той ще открие в онези високи планини жива Светлина!
Който я намери, нему тя ще свети по неговия път, докато той достигне своята цел, – – докато той достигне своята цел! – >
„БЯЛАТА ЛОЖА”
С името „Бяла ложа” е направен опит да се означи в общата езикова практика кръгът от духовни помагачи, затова нека запазим и тук това наименование, въпреки че назованите с него наистина го допускат, до те самите никога не се наричат така.
Пълната им изолираност от външния свят на всекидневието сякаш оправдава това, че понятието „ложа”, известно от масонството, е било отнесено към тяхната чисто духовна общност.
Тук става дума за най-своеобразното обединение на тази планета и между хората няма такава форма на общност, независимо от нейния вид, която да предлага каквито и да е възможности за сравнение, пък макар и в преносен смисъл.
Членовете на това обединение общуват помежду си външно, физически, само при изключителни и особено важна обстоятелства, а и почти никога не си пишат писма.
Въпреки това те остават в непрекъсната, духовна връзка, в постоянен обмен на мисли, в абсолютна душевна общност...
Това обединение не е ограничено от външни закони.
Всеки едни от неговите членове е поставен на равни начала с останалите, но същевременно всеки член знае отреденото му място, обусловено от различията в духовното своеобразие на отделния индивид.
Всички те обаче се подчиняват доброволно на един общ духовен „Глава”.