Шансът съществува.
9. НЕД
От сутринта сме навъртели седем, осем или деветстотин километра, а едва ли сме си казали и по една дума. Нишки на напрежение са ни стегнали и ни държат разделени. Ели е сърдит на Тимъти. Аз съм сърдит на Тимъти. Тимъти е ядосан на Ели и на мен. Оливър е отегчен от всички ни. Ели е сърдит на Тимъти за това, че не му позволи да вземе с нас онова малко тъмнокосо момиче, дето го свали предната нощ. Симпатиите ми са на страната на Ели. Знам колко му е трудно да си намира симпатични жени и каква болка е изпитал, че се налага да се раздели с нея. Но Тимъти беше прав — да я вземем бе немислимо. Аз имам свой повод за негодувание от Тимъти заради намесата му в
моя сексуален живот в бара за самотници: можеше просто да ме остави да отида с онова момче в квартирата му и да ме вземе на сутринта! Но не, Тимъти се боеше, че ще ме пребият до смърт през нощта — знам как става, Нед, рано или късно педалите винаги ги пребиват до смърт — тъй че нямаше да ме пусне извън полезрението си. Какво го бърка, ако ме пребият до смърт, докато гоня мръсното си удоволствие? Ами защото това би разбило мандалата. Четириъгълната рамка, свещения диамант. Трима не могат да се представят на Пазителите на черепите и аз съм необходимият четвърти. Тъй че Тимъти, който дава много ясно да се разбере, че не вярва и една троха в мита за Къщата на черепите, въпреки това е твърдо решен да ни отведе непокътнати до олтара. Харесва ми тази негова решимост — тя съдържа подходящите противоречиви резонанси, подходящия кръг от сблъскващи се абсурди. Това пътуване е една скапана дивотия, казва Тимъти, но мамка му, копелета, ако не го изминете и вие до края!