10. ОЛИВЪР
Ели ни спести гадната част за накрая, когато вече се хванахме на въдицата да тръгнем. Порови из страниците на превода си, мръщеше се и кимаше, уж че не може да намери пасажа, който търси, макар че бас слагам, идеално знаеше къде е. И след това ни зачете:
— „Деветата мистерия е тази: че цената на един живот трябва винаги да е живот. Знай, о, Знатнородени, че вечностите трябва да се уравновесят със смърти, и поради това те молим предопределеният баланс да се съхрани с охота. Двама от вас ние се наемаме в своето лоно да вземем. Двама трябва да отидат в мрака. Тъй както живеейки, ежедневно умираме, тъй и умирайки, ще живеем вечно. Има ли един сред вас, който ще откаже вечността заради своите братя от четиристранната фигура, за да могат те да проумеят смисъла на себеотричането? И има ли един сред вас, когото другарите му са готови да принесат в жертва, та да могат да проумеят смисъла на изключването? Нека жертвите сами се изберат. Нека те определят качеството на своя живот чрез качеството на своята кончина“.
Мъглява работа. Чоплехме го и го ровехме часове наред, Нед напрягаше над смисъла всичките си йезуитски мускули и въпреки това можахме да извлечем само един извод от текста. Гадния, очевидния. Трябваше да има доброволец за самоубийство. А двама от останалите трима трябваше да убият третия. Това са условията на сделката. Верни ли са? Може би са само метафорични. Може би трябва да се тълкуват символично. Вместо буквална смърт, примерно, един от четиримата просто трябва доброволно да се откаже от участие в ритуала и да си замине, да си остане смъртен. После двама от останалите се съюзяват против третия и го принуждават също да напусне светая светих. Възможно ли е да е така? Ели е убеден, че става дума за буквална смърт. Разбира се, Ели е много буквално настроен за такъв мистицизъм. Той възприема ирационалните неща от живота изключително сериозно и като че ли изобщо не му пука за рационалните. Нед, който нищо не приема на сериозно, е съгласен с Ели. Не смятам, че Нед вярва много в Книгата на черепите, но позицията му е, че ако изобщо нещо в нея е вярно, то Деветата мистерия трябва да се интерпретира като изискваща две смърти. Тимъти също не приема нищо на сериозно, макар че неговият начин да се смее на света общо взето е различен от този на Нед. Нед е съзнателен циник, на Тимъти просто не му пука. При Нед е демонично позьорство, при Тимъти е от твърде многото пари на семейството му. Тъй че Тимъти не се терзае особено от Деветата мистерия. За него тя е едно голямо говно, като всичко останало в Книгата на черепите.
Какво да кажем за Оливър?
Оливър не знае. Вярвам в Книгата на черепите, да, защото вярвам в нея и предполагам, че също приемам буквалното тълкуване на Деветата мистерия. Но направих това, за да живея, не за да умра, тъй че много не съм се замислял над възможността да изтегля късата сламка. Ако приемем, че Деветата мистерия е това, което мислим, че е, тогава кои ще са жертвите? Нед вече даде да се разбере, че не му пука много дали ще живее, или ще умре. Една нощ през февруари, когато го хвана тревата, изнесе двучасова реч за естетиката на самоубийството. Почервенял, потен и задъхан, махаше с ръце, същински Ленин на трибуната. Пригласяхме му от време на време и го оставяхме да се увлече. Окей, прилагаме обичайната несериозност на Нед и заключаваме, че приказките му за смъртта са девет десети романтичен жест. Това все пак ще го остави най-изпъкващия кандидат за доброволен изход. А жертвата на убийство? Ели, разбира се. Не бих могъл да съм аз. Много упорито ще се бия и ще отнеса със себе си поне едно от тия копелета, а те пък всичките си го знаят. А Тимъти, той е като планина, не можеш да го убиеш и с чук. Докато двамата с Тимъти можем да размажем Ели за две минути или по-малко.
Господи, как мразя подобни разсъждения!
Не искам да убивам никого. Не искам никой да умре. Искам само да продължа да живея, аз, колкото може по-дълго!
Но ако това са условията? Ако цената за живот е живот?
Господи. Господи. Господи.
11. ЕЛИ
Влязохме в Чикаго привечер, след дълъг ден каране. Деветдесет, сто километра в час, час след час, прекъсвани само от редките спирания за почивка. Последните четири часа изобщо не спряхме, Оливър фучеше като луд по автострадата. Сковани крака. Схванат задник. Оцъклени очи. Мозъкът ми се е спарил, замъглен е от прекомерното пътуване. Магистрална хипноза. Щом слънцето се скри, всички цветове сякаш напуснаха света и тотално синьо обгърна всичко — синьо небе, сини поля, синьо платно, целият спектър се изцеди към ултравиолета. Беше все едно, че си сред океана и не можеш да различиш какво има на хоризонта от това, което лежи отдолу. Много малко бях спал предната нощ. Когато не правехме любов, лежахме свити един до друг, потънали в уморена дрямка. Мики! Ах, Мики! Ароматът ти е на пръстите ми. Вдишвам го. Три чукания между полунощ и разсъмване. Колко свенлива беше в началото, в тясната спалня с лющещата се боя и психеделичните постери. Джон Ленън и Йоко с хлътналите бузи ни гледат отгоре, докато се разсъбличаме, а ти си свила рамене, опитваш се да скриеш гърдите си от мен; пъхна се бързо в леглото, търсеше безопасното убежище под чаршафите. Защо? Толкова ли хилаво си мислиш, че е тялото ти? Добре, тъничка си, лактите ти са остри, гърдите ти са малки. Не си Афродита. Трябва ли да си? Аз Аполон ли съм? Поне не се сви от допира ми. Чудя се дали свърши. Никога не мога да разбера дали свършват. Къде е големият плач, врясъците и стоновете, за които чета? При други момичета, предполагам. Моите са прекалено свенливи за такива вулканични оргазмични изригвания. Би трябвало да стана монах. Да оставя чукането за чукачите и да влея енергията си в търсене на мъдростта. Май бездруго не ме бива много в ебането. Нека Ориген бъде водачът ми. В миг на екзалтация ще извърша автоорхидектомия и ще положа топките си върху свещения олтар като жертвен дар. Оттам нататък няма да ме разсейва страстта. Уви, не, твърде много ми харесва. Дари ме с целомъдрие, Господи, но моля те, не точно сега. Имам телефона на Мики. Щом се върна от Аризона, ще й звънна. (Когато се върна. Ако се върна! А след кога и ако, какъв ще бъда?) Мики е подходящото момиче за мен всъщност. Трябва да си поставя скромни сексуални цели. Не е за мен сексбомбата блондинка, не е за мен лидерката на мажоретките, не е за мен момичето от висшето общество с превзетия контраалт. За мен са сладките свенливи мишлета. ЛуАн на Оливър би ме скапала за петнайсет минути, макар да предполагам, че бих могъл да я изтърпя веднъж заради циците й. А Маргото на Тимъти? По-добре да не мислим за нея, нали? За мен е Мики. Мики: умна, бледна, свита в ръцете ми. На хиляда и двеста километра от мен в момента. Чудя се какво ли разправя на приятелките си за мен. Нека ме надценява. Да ме описва най-романтично. Мога да го използвам.