Страхотна четворка. Едва ли ще забравя някога първия път (и вероятно единствения), в който родителите ни се събраха заедно, през пролетта на предпоследния ни курс в края на големия карнавален уикенд. Не мисля, че дотогава някой от старците си беше представял съквартирантите на сина си много ясно. Водил бях Оливър при баща ми на две Коледи, но не и Нед или Ели, и също така не бях виждал техните дотогава. Тъй че ето ни всички заедно. Без семейството на Оливър, разбира се. И бащата на Нед беше умрял. Майка му се оказа някаква мършава костелива жена с празни очи, висока към метър и осемдесет, с черни дрехи и провинциален ирландски акцент. Изобщо не можех да я свържа с Нед. Майката на Ели беше пълничка, ниска, с патешка походка, много натруфена. Баща му беше почти незабележим, с изпито тъжно лице и много въздишаше. И двамата изглеждаха доста стари за Ели. Сигурно са се сдобили с него някъде на трийсет и пет или четиридесет. След това беше баща ми, който изглежда така, както си представям, че ще изглеждам аз самият след двайсет и пет години — гладко розово лице, гъста коса, преливаща от русо към сиво, надменен богаташки поглед. Едър чаровен мъж тип „борда на директорите“. С него беше Сейбрук, жена му, която, предполагам, е към трийсет и осем и би могла да мине за десет години по-млада, висока, излъскана, с дълга права руса коса, атлетично тяло с едър кокал, чаровна дама от елитните кънтри клубове. Представете си тази група, насядала под тента на маса сред моравата на кампуса и опитваща се да завърже разговор. Госпожа Щайнфелд, която се опитва да се държи като майка с Оливър, горкото мило сираче. Господин Щайнфелд поглежда с ужас италианския копринен костюм на баща ми за 450 долара. Майката на Нед е напълно извън играта, не разбира нито сина си, нито приятелите на сина си, нито родителите им, нито който и да било друг аспект на двадесети век. Сейбрук го раздава адски сърдечно, пуска груби шеги, дърдори небрежно за благотворителни матинета и за предстоящия дебют на заварената си дъщеря. („Тя актриса ли е?“, попита слисана госпожа Щайнфелд. „Имах предвид, че излиза на парти“, отвърна Сейбрук, също толкова слисана.) Баща ми оглежда продължително ноктите си, зяпва навъсено двамата Щайнфелд и Ели и не иска да повярва във всичко това. Г-н Щайнфелд, за да подкара разговор, започва да говори за фондовата борса — и това на баща ми! Г-н Щайнфелд няма вложения, но чете много внимателно „Таймс“. Баща ми нищо не разбира от борса: стига дивидентите да идват навреме, той е доволен; освен това част от религията му е никога да не говори за пари. Дава сигнал и Сейбрук ловко сменя темата, започва да ни разправя как е председателка на комитет за фондонабиране за палестински бежанци, нали знаете, вметва, онези, дето ги изгониха евреите, когато се създаде Израел. Госпожа Щайнфелд ахва. Да кажеш такова нещо пред член на Хадасах16! В този момент баща ми посочва през моравата към един особено дългокос състудент, който току-що се е обърнал към нас, и казва:
— Можех да се закълна, че тоя тип е момиче, докато не погледна насам. — Оливър, който е пуснал косата си до раменете, предполагам, за да покаже какво мисли за Канзас, удостоява баща ми с най-ледената си, най-смразяващата си усмивка. Непритеснен или незабелязал, баща ми продължава: — Може би греша, но неволно подозирам, че много от тези младежи с дълги къдрици са, знаете ли, малко педали.