28. НЕД
Братята са влюбени в нас. Няма по-подходящо определение. Стараят се да пазят лицата си безизразни, строги, жречески, сдържани, но не могат да скрият простата радост, която им носи присъствието ни. Ние ги подмладяваме. Избавили сме ги от цяла вечност еднообразие. От еон и половина не са имали послушници тук, не се е вливала нова кръв в обителта; една и съща общност на братя, петнадесет всичко. Ежедневно повтарящи се молитви, труд на полето, домакинска работа. А сега ние сме тук, за да бъдем преведени през ритуалите на инициация, и това за тях е новост, и те ни обичат за това, че сме дошли.
Всички участват в нашето просвещаване. Брат Антъни ръководи медитациите ни, духовните упражнения. Брат Бернард ни наставлява във физическите упражнения. Брат Миклош уклончиво ни въвежда в историята на ордена, предлага ни по свой, двусмислен начин подходяща информация за произхода и миналото му. Брат Хавиер е отецът изповедник, който след няколко дни ще ни преведе през психотерапията, която, изглежда, е централна част от целия процес. Брат Франц, братът-работник, ни показва задълженията като копачи и водоносци. Всеки от останалите братя си има своята особена роля, но засега все още не сме имали повод да се запознаем с тях. Тук има и жени, неясно колко на брой, може би само три или четири, може би десетина. Виждаме ги периферно, мярнат се тук, зърнем ги там. Винаги се държат на разстояние, минават от стая в стая по загадъчните си лични работи, никога не спират, никога не поглеждат към нас. Като братята, всички жени са облечени еднакво, в къси бели рокли вместо в опърпаните сини шорти. Тези, които съм видял досега, имат черна коса и едри гърди; Тимъти, Ели или Оливър също не са забелязали стройни блондинки или червенокоси. Приличат си много, поради което не съм сигурен за броя им. Изобщо не мога да кажа дали жените, които виждам, са различни, или са същите. На втория ден тук Тимъти попита за тях брат Антъни, но вежливо му бе отговорено, че е забранено да се задава пряк процедурен въпрос на който и да е член на Братството. Всичко щяло да бъде разкрито в подходящия момент, обеща брат Антъни. Трябва да се примирим.
Денят ни е програмиран изцяло. Ставаме с изгрева на слънцето. При липсата на прозорци зависим от брат Франц, който минава призори през спалното крило и чука по вратите. Банята е задължителното първо действие. След това отиваме на нивите за час работа. Братята сами си отглеждат цялата храна в една градина на около двеста метра зад сградата. Сложна напоителна система изпомпва вода от някакъв дълбок извор. Инсталирането сигурно е струвало цяло състояние, Къщата на черепите пък трябва да е струвала състояние и половина, но подозирам, че Братството е неописуемо богато. Както изтъква Ели, всяка самоподдържаща се организация, която може да увеличава авоарите си с 5 или 6 процента годишно в продължение на три-четири столетия, накрая ще притежава цели континенти. Братята отглеждат пшеница, билки и всевъзможни плодове, кореноплоди и така нататък. Представа нямам какво представляват повечето растения, които плевим и прекопаваме толкова грижливо. Ориз, боб, царевица и „люти“ зеленчуци като лук тук са забранени. Пшеницата, доколкото схващам, се поддържа с неохота, смятат я за духовно низша, но някак необходима. Преди да се превърне в хляб, минава през петкратно пресяване и десеткратно премилане, съпроводени със специални медитации. Братята не ядат месо, ние също няма да ядем, докато пребиваваме тук. Месото явно се смята за източник на разрушителни вибрации. Солта е в изгнание. Пиперът е извън закона. Черния пипер имам предвид — чушките са в менюто и братята ги обичат много, консумират ги като мексиканци по всевъзможни начини — пресни пиперки, сушени, на червен пипер, мариновани и пр. и пр., и пр. Сортът, който отглеждат, е лют. С Ели сме маниаци на подправките и ги използваме с охота, въпреки че ни докарват понякога сълзи в очите, но Тимъти и Оливър изобщо не се оправят. Друга любима храна са яйцата. Отзад има кокошарник, пълен с вдигащи врява кокошки, и яйцата под някаква форма се появяват в менюто три пъти на ден. Братята също така произвеждат слабоалкохолни билкови ликьори под надзорничеството на брат Морис, брата-дестилатор.