От урока си по история отиваме на обяд. Яйца, пюре от люти чушки, бира, корав черен хляб. След обяда — час за лична медитация, всеки в стаята си, опитваме се да придадем смисъл на всичко, което са ни налели в главите. После прозвучава гонгът, зове ни отново на полето. Вече се е възцарил пълният следобеден зной и дори Оливър проявява малко сдържаност: движим се бавно, чистим кокошарника, връзваме разсадите, предлагаме помощта си на неуморните братя-фермери, които са се трудили от сутринта. Два часа; цялото Братство е тук освен брат Антъни, който стои сам в Къщата на черепите. (Точно в такова време пристигнахме тук.) Най-сетне сме освободени от робията. Потни, изпечени от слънцето, се дотътряме до стаите си, къпем се отново и отдъхваме, всеки сам, до вечеря.
Още едно ядене. Обичайното меню. След вечеря даваме дежурство в почистването. Когато наближи залез-слънце, отиваме с брат Антъни, а повечето вечери и с още четирима-петима от останалите братя, до един нисък хълм малко на запад от Къщата на черепите, за да изпълним там ритуала на изпиване на слънчевия дъх. Това се прави, като заемаш чудновата и неудобна поза, приклекнал и със скръстени нозе — съчетание от позата лотос и спринтьорско навеждане за старт, — и гледаш право в червеното кълбо на снишаващото се слънце. Точно в момента, в който си мислим, че ще пробие ретините ни, трябва да затворим очи и да медитираме над спектъра от цветове, течащ от слънчевия диск към нас. Указано ни е да се съсредоточим върху вкарването на този спектър в телата си, той навлиза през клепачите и достига по синусите и носовите отвори до гърлото и в гърдите. По същество се очаква, че слънчевото излъчване ще се утаи в сърцето и ще породи животворна топлина и светлина. Станем ли истински вещи в това, уж сме щели да можем да прехвърляме поетото излъчване до всяка точка на тялото си, която се окаже в нужда от специално укрепване — бъбреците, да речем, или гениталиите, или панкреаса, каквото и да е. Братята, които клечат до нас на билото, вероятно правят такова прехвърляне точно сега. Извън възможностите ми е да преценя колко стойност има тази практика; не мога да разбера как би могла да струва и пет пари, от научна гледна точка, но Ели настойчиво твърди, че с живота са свързани много повече неща, отколкото казва науката, и ако техниките на дълголетие тук разчитат на метафорични и символични преориентирания на метаболизма, водещи до емпирични промени в телесния механизъм, то вероятно за нас е от огромна важност да пием слънчевия дъх. Братята не ни показват свидетелствата си за раждане; трябва да изпълним тази дейност на вяра.