Когато слънцето залезе, се отправяме към едно от по-големите общи помещения, за да изпълним последното си задължение за деня: часа по гимнастика с брат Бернард. Според Книгата на черепите поддържането на тялото гъвкаво е съществено за удължаването на живота. Е, това не е новина, но, разбира се, някакъв специален мистично-космологичен аспект съобщава техниката на Братството за поддържане на тялото гъвкаво. Започваме с дихателни упражнения, важността на които брат Бернард ни е обяснил по обичайния си лаконичен начин; има нещо общо с преподреждане на отношението ти към вселената от явления тъй, че макрокосмосът се оказва вътре в теб, а микрокосмосът отвън, мисля, но се надявам да си го изясня в по-голяма степен с времето. Също така съдържа много езотерична материя, включваща развиване на „вътрешното дишане“, но явно все още не се смята за важно за нас да го разбираме. Все едно, клякаме и дишаме енергично, изхвърляме всички нечистотии от дробовете си и всмукваме добър, чист, духовно одобрен вечерен въздух; след дълъг период на вдишване и издишване се прехвърляме на упражнения в сдържане на дъха, което ни оставя замаяни и възбудени, а след това на странни хитрини по „пренасяне на дъха“, в които се учим да насочваме вдишванията си към различни части на телата си, точно както правим по залез със слънчевата светлина. Всичко това е тежък труд, но свръхпроветряването на организма предизвиква задоволителна еуфория: ставаме лекомислени и оптимистични и лесно се самоубеждаваме, че сме поели по пътя към вечния живот. Може и да сме, ако кислород = живот, а въглероден двуокис = смърт.
Когато брат Бернард прецени, че сме се надишали достатъчно, започваме с въртенето и гърченето. Упражненията всяка вечер са различни, все едно че ги извлича от репертоар с безкрайно разнообразие, развиван през хиляда столетия. Сядаш кръстато с пети на пода, пляскаш с ръце над главата, допираш лактите пет пъти рязко в пода. (Охх!) Допри лявата ръка до лявото коляно, вдигни дясната над главата, вдишай десет пъти дълбоко. Повтори с дясната ръка на дясното коляно, лявата ръка горе. Сега двете ръце високо над главата, клатиш силно глава, докато зад затворените ти клепачи не засвяткат искри. Ставаш, опираш длани на бедрата, извиваш се рязко настрани, докато торсът не се наведе под ъгъл деветдесет градуса, първо наляво, после надясно. Застани на един крак, другия го сгъни до брадичката. Скачаш като луд. И тъй нататък, включително много неща, за които все още не сме достатъчно гъвкави да ги постигнем — стъпалото увито около главата или сгъване на ръцете навътре, или изправяне с кръстосани крака, и прочие. Даваме всичко от себе си, но то никога не е достатъчно, за да удовлетвори брат Бернард; той безмълвно ни напомня с гъвкавостта на собствените си движения за голямата цел, към която сме се устремили. Готов съм вече да науча всеки момент, че за да спечелиш вечния живот, е абсолютно необходимо да усвоиш изкуството да натикаш лакътя си в устата: трудно е, пич, но иначе си обречен да издъхнеш край пътя.
Брат Бернард ни докарва почти на ръба на изтощението. Самият той изпълнява всяко упражнение, което иска от нас, не пропуска нито едно навеждане или извивка и докато се върти и подскача, не издава никакви особени признаци на напрежение. Най-добрият от нас в тези пластики е Оливър, най-лошият е Ели; все пак Ели се старае да ги изпълни с необикновен тромав ентусиазъм, достоен за възхищение.
Най-сетне сме освободени, обикновено след около деветдесет минути работа. Останалото е свободно време, но не се възползваме от свободата си; към този момент си готов да рухнеш в леглото и го правим, защото много скоро ще дойде утрото и бодрото троп-троп-троп на брат Франц на вратата ми. Тъй че бягай да спиш. Спя дълбоко и здраво, по-здраво, отколкото съм спал някога.