Къде можех да се скрия? Как можех да се прикрия? Гледаше ли ме някой от тях?
Всъщност, като че ли не забелязваше никой. Ели и братята бяха далече напред по реда. Тимъти се тътреше лениво отзад, почти извън погледа ми. Единственият наблизо беше Нед, може би на петнайсет стъпки зад мен. Бях с гръб към него и срамът ми бе прикрит. Молех се да спадне. След миг щях да се върна към нормалното, щях да мога да се върна по реда до дървото, на което висяха гащетата ми. Да. Ето, спадна. Всичко е наред. Обърнах се.
Нед се сепна гузен, направо подскочи, когато погледите ни се срещнаха. Беше се изчервил. Извърна очи. И аз разбрах. Нямаше дори нужда да погледна издутата предница на шортите му, за да разбера какво става в главата му. Вече от петнайсет или двайсет минути се беше отдал на малките си перверзни фантазми, оглеждал бе тялото ми, съзерцавал бе задника ми, улавял беше от време на време други сладки нещица по мен. Сънувал бе наяве извратените си сънища за мен. Какво пък, нищо изненадващо. Нед е педал. Нед винаги ме е желаел, макар никога да не е посмявал да ми се пусне. А и аз все пак му бях пред очите, целият, изкушение, провокация. Все пак ме стъписа това страстно изражение, толкова явно, така неприкрито. Това ме потресе. Да те желае така друг мъж. Да си обект на копнежите му. И изглеждаше толкова смутен и сконфузен, когато минах покрай него да си взема шортите. Все едно че го бях хванал незащитен, издал истинските си намерения. А какви, моля, що за намерения самият аз бях издал? Моите „намерения“ бяха щръкнали на 18 санта пред мен. В нещо много дълбоко сме нагазили тук, дълбоко, гадно и сложно. То ме плаши. Дали гейските вибрации на Нед не влизат в главата ми по някакъв телепатичен начин и не разбуждат стари срамове? Странно е, нали, че ми стана точно сега. Божичко. Мислех, че разбирам поне себе си. Но непрекъснато откривам, че не знам нито едно проклето нещо със сигурност. Не знам дори кой съм. Що за личност искам да съм? Екзистенциална дилема, нали, Ели, нали? Да избереш собствената си съдба. Изразяваме своите идентичности чрез сексуалната си същност, нали? Не мисля така. Не искам да мисля така. И все пак не съм сигурен. Слънцето печеше в гърба ми. За няколко минути толкова се бях надървил, че сега чак ме болеше. И учестеният дъх на Нед зад мен. И миналото, кипнало в мен. Къде ли е Сиси Медън сега? Къде е Джим? Къде е Карл? Къде е Оливър? Къде е Оливър? О, Господи, мисля, че Оливър е едно много, много болно момче.
31. ЕЛИ
Убеден съм, че медитацията е ядрото на процеса. Способността да се обърнеш навътре в себе си. Абсолютно си длъжен да направиш това, ако се надяваш да постигнеш нещо тук. Останалото — гимнастиките, диетата, баните, полският труд — всичко това е само низ от техники за постигане на самодисциплина, за да издигнеш опърничавото си его до степен на контрол, от който зависи истинското дълголетие. Разбира се, ако искаш да живееш дълго, помага да правиш много упражнения, да поддържаш тялото си чисто, да избягваш нездравословна храна и пр. Но според мен е грешка да поставяме голямо ударение на тези аспекти от ежедневието в Братството. Хигиената и гимнастиката може да са полезни за удължаване на средната продължителност до осемдесет или осемдесет и пет, но нещо по-трансцендентално е нужно, ако искаш да живееш осемстотин или осемстотин и петдесет. (Или осем хиляди и петстотин? Осемдесет и пет хиляди?) Пълният контрол над телесната функция е необходим. А медитацията е ключът.
На този етап наблягат на развиването на вътрешен усет. Например трябва да се взираме в залязващото слънце и да пренесем топлината и силата му до различни части на телата си — в сърцето първо, после в тестисите, в дробовете, в далака и така нататък. Убеден съм, че ги интересува не слънчевото излъчване — това е само метафора, просто символ — а по-скоро идеята да ни научат да влезем в контакт със сърцето, тестисите, дробовете, далака и т.н., така че в случай на проблеми в тези органи да можем да достигнем до тях с умовете си и да поправим каквото има за поправяне. Цялата тази работа с черепите, около която се върти толкова много от медитацията, е поредна метафора и съм убеден, че единственото й предназначение е да даде подходяща точка за фокусиране на вниманието. За да можем да вземем образа на черепа и да го използваме като трамплин за вътрешен скок. Всякакъв друг символ би могъл да действа също толкова добре вероятно — слънчоглед, жълъд, четирилистна детелина. Вложи ли му се подходящото психическо въздействие, мана, всяко нещо може да свърши работа. Просто така се е случило, че Братството се е спряло на символиката на черепите. Което всъщност си е съвсем добре. В черепа има мистичност, има романтика, чудо. Тъй че седим и се взираме в малкия нефритен череп-медальон на брат Антъни и ни казват да изпълняваме различните метафорични попивания и поглъщания, свързани с отношението смърт — живот, но това, което всъщност искат от нас, е да се научим да фокусираме цялата си духовна енергия върху един-единствен обект. След като усъвършенстваме концентрирането, можем да приложим новото си умение в задачите с постоянното си самовъзстановяване. Това е цялата тайна. Лекарства за дълголетие, здравословни храни, слънчеви култове, молитви и разни такива неща са периферни. Медитацията е всичко. Тя е нещо като йога, предполагам — духът над материята, — макар че ако Братството е толкова древно, колкото намеква брат Миклош, може би е по-точно да се каже, че йогата е издънка на Къщата на черепите.