Явно затруднен, отначало той започна накъсано, потеше се и заекваше, все едно Линдън Джонсън се опитва да обясни политиката си във Виетнам пред трибунал за военни престъпления. Но думите скоро потекоха свободно, сякаш Тимъти беше превъртал тази история в ума си толкова често, че разказът тръгна от само себе си, след като първоначалното смущение отмина. Каза, че се случило точно преди четири години, докато си бил вкъщи за великденската ваканция, а сестра му се прибрала от момичешката академия в Пенсилвания, която посещавала. (Първата ми среща с нея щеше да е пет месеца по-късно.) Бил на осемнайсет, а сестра му някъде на петнайсет и половина.
Не се разбирали добре: тя била от сорта хлапета, чието отношение към по-големия брат винаги се свежда до нивото „я му се изплези“. Той я смятал за ужасно нахална снобка, а тя него — за ужасно вулгарен и груб. Предната Коледа свалил най-добрата й приятелка и съученичка, тя разбрала и това подсилило напрежението в отношенията им.
Било труден сезон в живота на Тимъти. В Андовър той бил силен и обожаван от всички лидер, футболен герой, президент на класа, всепризнат символ на мъжественост и savoir faire29. Но след два месеца му предстояло да се дипломира и целият натрупан престиж щял да се изпари, след като стане поредния заек в голям световноизвестен университет. Това го травмирало. Освен това поддържал изтощителна и скъпа любовна връзка от разстояние с някакво момиче от Радклиф, с една-две години по-голямо от него. Не я обичал, за него било само въпрос на статут да може да се похвали, че чука момиче от колеж, но бил съвсем сигурен, че тя е влюбена в него. Точно преди Великден научил от трето лице, че всъщност тя го смятала за забавно пале, нещо като трофей от началните курсове, който да показва на многобройните си харвардски ухажори. Накратко, отношението й към него било по-цинично от неговото към нея. Затова тази пролет се прибрал в семейното имение много съкрушен — абсолютно ново чувство за него. Моментално възникнал нов повод за терзания. В родния му град имало едно момиче, в което бил влюбен, наистина влюбен. Не съм сигурен какво точно разбира Тимъти под „любов“, но мисля, че е термин, който прилага за всяко момиче, отговарящо на критериите му за външност, пари и произход, което не иска да легне с него. Това прави съответната мацка недостъпна, издига я на пиедестал и той си мисли, че е „влюбен“ в нея. Донкихотският номер, направо. Това момиче било на седемнайсет, току-що било прието в Бенингтън, от семейство с почти толкова висше потекло като на Тимъти, състезателка по конна езда от олимпийски ранг и ако го слушаше човек, имала тяло точно категория „Плеймейт на годината“. Двамата били членове на една и съща кънтри клуб среда, ходели на голф, танцували и играели тенис отпреди пубертета, но всякакви негови опити да се стигне до по-интимно приятелство били експертно отбивани. Дотолкова бил обсебен от мацката, че дори си мислел един ден да се ожени за нея и се залъгвал с мисълта, че тя вече си го е избрала за бъдещ съпруг; следователно, заключавал той, не искала да му пусне, защото знаела, че в душата си е мъж с двойни стандарти, и се бояла, че ще я смята за негодна за брак, ако й го вкара предварително.
Първите няколко дни, след като се върнал у дома, й звънял всеки следобед. Учтив, приятелски, сдържан разговор. Изглежда, не била разположена за солова среща — интимните срещи в колата не са особено обичайни в тяхната среда, — но предложила да се видят на танц в кънтри клуба в събота вечерта. Надеждите му се усилили. Все пак танцът е една от онези формални игри с постоянна смяна на партньори, прекъсвани от интерлюдии с целувки по шията в одобрените за целта кътчета из клуба. Към средата на вечерта успял да я отведе в едно такова кътче и макар да не стигнал доникъде в опитите си поне да се доближи до нейните кътчета, все пак стигнал с нея по-далече, отколкото преди: езикът в устата, ръцете под сутиена. Дори му се сторило, че вижда определен блясък в очите й. Следващия път, когато танцувал с нея, я поканил да се поразходят навън — също част от ритуала на кънтри клуба. Тръгнали из парка. Предложил да слязат до навеса с лодките. В тази среда „разходка до лодките“ била код за „да се изчукаме“. Отишли в навеса. Пръстите му жадно се плъзнали по хладните й бедра. Потръпващото й тяло се заизвивало под милувките му. Страстната й длан потъркала издутата предница на панталона му. Като побеснял бик, той я награбил с намерението да я нашиба тук и веднага, но с умението на олимпийски шампион по девственост тя му шибнала девическо коляно в топките, с което се спасила от сигурно изнасилване в последния момент. След което изсипала няколко цветисти коментара за зверските му навици, изхвърчала навън и го оставила да пъшка от болка и страст в студения навес. Слабините го болели жестоко, а в главата му кипяла сляпа ярост. Какво би направил всеки чистокръвен американски младеж при подобна ситуация? Това, което Тимъти направил, било да се дотътри обратно до клуба, да награби от бара бутилка бърбън и да се кандилка навън в нощта, изпълнен с гняв и самосъжаление. След като изгълтал половината бърбън, скочил в малкия си елегантен спортен „Мерцедес“ и подкарал към къщи със сто и двайсет. После седнал в гаража да довърши бърбъна. Накрая, пиян като талпа и побъркан от гняв, се качил горе, нахлул в спалнята на девствената си сестричка и се хвърлил отгоре й. Тя се съпротивлявала. Умолявала го. Хленчела. Но силата му била десетократно по-голяма и нищо не можело да го отклони от избрания курс, не и с гигантския надървен чеп, който мислел вместо него. Тя била момиче. Била една от многото кучки. Щял да я научи той. В момента не виждал никаква разлика между подлото курве съблазнителка в навеса за лодките и надутата си сестра. И двете били кучки, всички били кучки и той щял да си го върне на цялото женско племе наведнъж. „Ако извикаш — казал й, — ще ти счупя врата“, и не се шегувал, защото изобщо не разсъждавал, и тя също го знаела. Смъкнало се долнището на пижамата на разтрепераната му сестра. Братът, пръхтящият жребец, заблъскал жестоко в нежната й порта.