— И май не беше девствена — каза намръщено. — Влезе веднага, много лесно.
За две минути приключило. След това той се смъкнал от нея. И двамата треперели, тя от шок, а той от облекчаването, и той й изтъкнал, че няма да е добре за нея да се оплаче на родителите им, защото най-вероятно нямало да й повярват, а ако извикали доктор да провери случая, със сигурност щял да избухне скандал, после клюки, инсинуации, а разчуело ли се веднъж из града, щяло да й провали всякакви шансове да се омъжи, изобщо, за някой, за когото си струва. Тя го гледала с гняв. Никога не бил виждал толкова омраза в чужди очи.
Успял да стигне до стаята си, макар на два пъти да паднал. Когато се събудил, трезвен и ужасен, било късно следобед. Очаквал, че полицията вече чака да го прибере. Но долу били само баща му, мащехата и слугите. Никой не се държал като да е станало нещо необичайно. Баща му се усмихнал, попитал го как са минали танците. Сестра му била излязла с приятелки. Не се върнала до вечеря, а когато се прибрала, се държала все едно, че всичко е както трябва, кимнала му за поздрав хладно и отчуждено, както всеки път. После обаче го извикала настрана и му казала с много заплашителен, ужасяващ тон:
— Ако ми посегнеш още веднъж, ще ти отрежа ташаците, заклевам се.
Но това било единственото и последно споменаване от нейна страна за станалото. Четири години оттогава не била споменавала изобщо за това, поне пред него, а най-вероятно и пред други. Явно е запечатала епизода в някоя каменна ниша в ума си, изтласкала го е като преживян нощен кошмар, като пристъп на диария. Мога да потвърдя, че поддържаше съвършена ледена повърхност, играеше ролята на вечната девица все едно кой или какво й е влизало.
Това беше всичко. Това беше цялата работа. Когато свърши, Тимъти вдигна глава — изцеден, празен, пребледнял, състарен с милион и половина години.
— Не мога да ти опиша колко говняно се чувствам, че съм могъл да направя такова нещо — каза. — Каква проклета шибана вина нося.
— По-добре ли се чувстваш сега? — попитах.
— Не.
Не бях изненадан. Никога не съм вярвал, че оголването на душата носи облекчение от тъгата. То просто само предава тъгата на друг. Това, което ми разказа Тимъти, беше тъпа история, гадна, мръсна, потискаща. Разказ за лентяйстващи богаташи. Въртят си един на друг обичайните мръсни номера, притесняват се за девственост и приличие, създават си мелодраматични оперки, в които звездите са те, а снобизмът и фрустрацията развиват сюжета. Изпитвах почти съжаление за Тимъти, тази едра нахакана добродушна рожба на висшата класа, колкото престъпник, толкова и жертва; просто търсел малко екшън в кънтри клуба, а го натресли в ташаците. Така че се напил и изнасилил сестра си, защото мислел, че от това ще му стане по-добре — или изобщо не мислел. И това беше неговата голяма тайна, това беше неговият ужасен грях. Чувствах се омърсен. Беше толкова мизерно, толкова жалко. А вече трябваше да го нося в главата си завинаги. Не можех дума да му кажа. След десетина минути мълчание той стана тежко и се затътри към вратата.