Лена Валенти
Книгата на Хаде
поредица "Ванирска сага 1"
Книгата на Хаде е поток от екшън, впечатляващи емоции, кръв, сълзи и секс. Страниците не ти дават мира, искаш още. Политаш, без да можеш да спреш, крещиш, понесен от експлозия адреналин, и така ще продължиш, докато пътешествието приключи. Ако беше храна, книгата щеше да е натурален шоколад. Ако беше напитка - хубаво вино.
Калеб е суров ванир, безсмъртно същество, създадено от скандинавските богове, за да защитава хората от онези, които не са успели да устоят на кръвта и властта. Сега е в Барселона, за да се изправи срещу мистериозната организация, която отвлича и убива всички като него. Търси отмъщение и няма да се поколебае да отвлече Ейлийн Ернепо, дъщерята на лудия учен, които прави експерименти с телата на неговите приятели. Това ще бъде отговорът на пролятата кръв и безпричинното насилие спрямо неговите събратя. Калеб обаче не знае, че тази девойка ще го погуби.
Ейлийн води спокоен и нормален живот. Работи в семейната фирма, получава добра заплата, обича до полуда своето хъски и двамата си приятели от детските години. Току-що е завършила педагогика и са й обещали отлична работа в Лондон. Това е идеалната възможност да се откъсне от баща си Микаил, които не я обича и я обвинява за смъртта на майка й. Но няма как да предвиди, че през тази нощ един разгневен и ужасяващо привлекателен мъж ще я отвлече и въведе насила в свят на митология, магия, кланове и кръв...
САМО ЕДНО УХАПВАНЕ ДЕЛИ ОМРАЗАТА ОТ ЛЮБОВТА!
LENAVALENTI
EL LIBRO DE JADE
Copyright ® 2010, Lena Valenti, Lorena Cabo Moreno
© 2011, Editorial Vanir
© Виктория Недева, превод, 2012
© „Megachrom" - оформление на корица, 2012
©ИК „БАРД" ООД, 2012
ISBN 978-954-655-360-7
Искам да благодаря на много от хората, заради които днес „Книгата на Хаде" и „Ванирска сага" са реалност, изпълнена с перспективи. Така че първо благодаря на моя личен берсерк, Вален, който беше толкова търпелив към мен, докато прекарвах часове наред в писане. Благодаря, че беше моята най-голяма подкрепа, че се впусна в това приключение с мен и че ми показа обективна, мъжка гледна точка към сагата. Ти си велик редактор. Ти си то duime1*.
Искам да благодаря и на моята приятелка Моника, момичето от отдела за младежка литература на „Каса дел Либро", задето прочете моя ръкопис с такава радост и всеотдайност. Ти беше първият ми рецензент, първият човек, който ме окуражи да повярвам в това, което съм написала.
На всички колеги от книжарница „Каса дел Либро", задето ме подкрепяха и ме караха да се усмихвам всеки ден. Благодаря на цялата верига за всичко, което направиха за мен. Нося ви в сърцето си.
Не мога да забравя всички уебстраници и форуми, които помогнаха за разпространението на тази първа книга от „Ванирска сага". Благодаря най-вече на Yo leo RA и специално на Мерче за чудесното представяне, което направи.
Не забравям паралелния свят, който създадоха момичетата от „Черни хроники" (Cronicas Oscuras), Вал и Лис. Чудесни сте.
Благодаря на Тереса Камесейе за нейната любезност, критика и оценка.
На моето семейство, биологичното и това на съпруга ми, защото посрещнаха публикуването на книгата с широка усмивка и голяма прегръдка
Никога не мога да се превърна във вампир, защото вие ми давате достатъчно топлина, за да не почувствам студ.
1.
Не обичаше облачните дни, мразеше ги. Вече повече от седмица заплашваше да връхлети ужасен ураган. Оставаха седем дни до пълнолуние. Нощта на лятното слънцестоене приближаваше и в Каталуния традицията приканваше всички хора, които вярват в истории за магия и вещици, да излязат на улицата, да запалят огньове и да творят вълшебства и магии, за да привлекат успеха и щастието в живота си.
Ейлийн се доближи до прозореца на стаята си, от който се разкриваше прекрасна гледка към Барселона, и погледна към небето. Брейв, тримесечното бяло сибирско хъски, дойде до нея и подраска крака й с лапичка. Ейлийн го погледна и го взе на ръце. Усмихна се, докато галеше главичката му, и отново се загледа в огромните облаци. За Бога, лятото беше в разгара си, а бурята дебнеше така заплашително, сякаш беше зима. Що за промяна в климата... Всички говореха за това като за нещо обикновено, но никой не беше наясно какви ще бъдат последствията.
На 23 юни предстоеше честването на Нощта на Сан Хуан, любимия й празник. Ако времето продължаваше да бъде такова, щеше да се проведе под дъжда. От малка обожаваше този празник, за нея той беше наистина специален и дори не можеше да си обясни какво поражда това неустоимо привличане. През този ден хората купуваха традиционните кокас2 на Сан Хуан. Някои бяха с бадеми, други с крем или ангелска коса3. Небесният свод се изпълваше с фойерверки, навсякъде звучеше музика и най-късата нощ в годината се превръщаше в най-дългата за много млади и не чак толкова млади хора, които търсеха развлечение и някой, с когото да се търкалят по плажовете на Средиземно море, за да посрещнат изгрева заедно и смутени, в повечето случаи благодарение на алкохола.