Ръцете й се опитаха да го отблъснат.
- Не ме докосвай - каза той и ги отстрани с един удар. Отново изтегли косата й.
Ейлийн го блъсна силно в гърдите.
- Пусни ме, кучи сине! Брейв, Брейв, събуди се - извика тя отчаяно. Най-накрая започна да реагира. Почувства как сълзите й се събират в гърлото.
- Млъкни. - Той залепи тяло към нейното, хвана китките й с една ръка и ги притисна към стената над главата й. - Страх ли те е? - попита я и се загледа в очите й. - Не можеш да викаш, не можеш да търсиш помощ. Никой няма да ти помогне, курво, така че не си губи времето.
Курва? Курва?!
- Уби ли кучето ми? - попита тя и сподави едно ридание.
- Кученцето ти спи. - Вдиша отново аромата й, докосна с нос каротидната артерия, която преминаваше под кожата на шията й. Чувстваше всяка част от стройното й тяло. Защо й даваше обяснения? Усети как членът му става твърд като камък. Притисна слабините си към нейните.
- Кой си ти? Какво искаш от мен? - Погледна го предизвикателно, като се опитваше да отблъсне интимния му допир. Искаше да се отдалечи от живата клада на тялото му.
По дяволите. Момичето е смело, помисли си Калеб. Трябваше да я смачка.
- Какво искам от теб? Нека да помисля... - С другата ръка погали шията, ключицата и браздата между гърдите й.
Ейлийн стисна устни и усети как очите й се навлажняват. Отдръпна лицето си, за да си поеме дъх и за да не я види, че плаче. Защо й се случваше всичко това?
Калеб тържествуваше пред нейната уязвимост.
- Виж ти. - Сграбчи безсрамно потника й, разкъса го и оголи гърдите й. - Тази курвенска дреха не струва. Лесно се къса. -Захвърли потника с цинична усмивка.
- Курва е майка ти. - Ейлийн опита да се пребори с него. Искаше да освободи ръцете си, но той я стискаше толкова силно, че щеше да й счупи костите.
Калеб я изгледа от глава до пети и се усмихна злобно. Дори полугола оставаше смела и горда.
- Някой трябва да те възпита на обноски, Ейлийн. Но не се притеснявай, аз ще те науча да се подчиняваш.
Тя пребледня, като го чу да произнася името й.
- Знаеш коя съм? Пари ли искаш? Искаш...?
- Ти нищо не можеш да ми предложиш - каза в ухото й. — Нищо не искам от теб.
И тя разбра, че всичко е предварително замислено. Баща й беше милионер, влиятелен човек. Беше напълно възможно да е жертва на нещо толкова ужасно - отвличане, изнудване, манипулация, кражба...
- А моят ба... баща? - попита тя и този път не можа да сдържи сълзите си.
- Държим го долу. Не плачи - каза той, като се престори, че я съжалява. - Горкичката...
Отново притисна слабините си в нея. Внезапна топлина обля тялото му и той обходи с поглед нейното.
Ейлийн усещаше, че погледът му я изгаря. Чувстваше се объркана, оскърбена, уплашена... Но тези очи оставяха огнена следа върху кожата й. Какво правеше с нея? Тя се измъкна и постави крак между неговите. После заби коляното си рязко и силно.
Калеб изстена, падна на колене и се хвана за слабините. Тя изпълзя към Брейв, а сълзите се стичаха по бузите й. Кученцето й изглеждаше мъртво.
- Брейв, красавецо - прошепна и го притисна до гърдите си. Имаше нужда от топлината му, за да се почувства силна. - Красавецо, отвори очи. Не ме оставяй...
Калеб се надигна зад нея и я видя как се клати напред-назад с кучето в ръце. Можеше да избяга, но беше предпочела да бъде до кучето. Прогони от съзнанието си мислите, които можеха да го накарат да повярва, че е способна на вярност и уважение към едно обикновено сибирско хъски. Изрева като див звяр и остави кучешките си зъби да се издължат.
- Ейлийн.
Тя престана да се клати. Страхуваше се. Много се страхуваше. Нищо не разбираше. Не знаеше дали е просто крадец, или някой, който ги е следил дълго време, за да подготви своя удар. Дали пък не беше психопат изнасилвач? Не можеше да е само това. Гледаше я с омраза и озлобление, сякаш му беше сторила пешо ужасно. Но това беше невъзможно. Не беше навредила никому.
Една силна ръка обхвана главата й и стисна в юмрук косата й. Отново започна да я дърпа, докато се изправи. Тя се опита да забие нокти в китките му, но чудовището не реагираше на болката.
Бутна я отново към стената, този път по-силно. Дъхът й секна и тя започна да се бори, за да си поеме глътка въздух.
Калеб погледна как гърдите й се люлеят. Хвана я за брадичката, преди да падне на пода, и я принуди да го погледне, макар че тя се бореше яростно, за да избегне това.
- Погледни ме - заповяда й със съблазнителен глас.
Тя почувства внезапна топлина, която я приканваше да се подчини. Този глас беше секси, прелъстителен. Със сигурност, ако поискаше от нея да свири на флейта и същевременно да рисува картина с крака, тя щеше да го направи слепешком. Подчини се, разтреперана, и веднага пожела да не го беше правила.