Лицето му не се беше променило много, но от устата му се подаваха кучешки зъби, по-остри и по-дълги от тези на Брейв. Погледът му вече не беше привлекателен и свиреп, а беше наситен с тъмнина и грях. Истинска паст на хищник. Дори така обаче й се струваше красив. Какво ставаше, по дяволите? Какво беше това същество?
- Вече знаеш какво съм аз - отговори той, сякаш прочел мисълта й. - Ти и баща ти ни преследвате, така че не се прави на невинна.
Ейлийн не можеше да мигне. Трябваше да гледа всичко това, за да е сигурна, че е истина.
- Не знам за какво говориш - прошепна тя с насълзени очи.
- Значи не само си съучастник в убийство, а и лъжкиня?
- Не знам за какво говориш — отново изкрещя в лицето му. Видя отблизо зъбите и очите му. - Не вярвам във вам... вампири. Каквото и да си, гаден психопат, не знам какво искаш от мен. И, ако ис... искаш нещо, нищо няма да получиш, ако се от... отнасяш така с мен.
Осмеляваше се да спори с него? Калеб отново хвана китките й и ги притисна към стената, над главата й.
- Все ми е едно колко се противиш. В крайна сметка ще бъда толкова жесток с теб, че ти ще молиш за милост. Всичко ще признаеш. - Гласът му режеше като бръснач. - Убивате и преследвате моите събратя. Подлагате ги на всякакви опити, разпорвате ги, оставяте ги живи, за да ги измъчвате и да наблюдавате как реагират.
- Мисля, че си... си сбъркал човека. - Краката й се подкосяваха, зъбите й тракаха и щеше да припадне всеки момент. - Виж, защо не си тръгнеш и да се направим, че... че нищо не се е случило? Аз няма... няма да ка... да кажа нищо.
- Страхлива кучка - каза с отвращение. - Ще ти кажа какво ще направя с теб. Първо, ще те качим в колата, която чака долу. Ще те закараме с частен самолет в Лондон. Там ще те отведа в зала, цялата в прозорци. - Хвърли поглед към сладките й гърди и тъмните й зърна. Господи, колко беше хубава. Не можа да се въздържи, разтвори краката й със своя и застана между тях. Притисна ерекцията си към нея и я повдигна от пода. Със свободната си ръка хвана здраво едната й гърда. Беше толкова нежна и крехка...
- Не... Моля... Спри - изхлипа тя и се опита да събере краката си.
Калеб погледна лицето й. Усещаше топлината на слабините й като покана. Искаше да разкъса шортите й и да стори с тялото й неща, които бяха забранени в някои държави. Тя беше поруменяла, с мокри от сълзите бузи. Фина пот покриваше шията й и блестеше. Блестеше за него. Погледът й караше дъха му да секне, въпреки че очите й бяха пълни със сълзи. А устата...
Звярът в него беше готов да скочи и да я погълне цялата. Но трябваше да почака. Не още.
Хвана с два пръста едното зърно и го разтърка. Този път по-нежно. Преди малко беше сграбчил грубо гърдата й, а сега искаше да я възбуди.
- Погледни се, Ейлийн - прошепна й той и облиза месестата част на ухото й.
Тя дишаше на пресекулки. Това ласка ли беше?
- Чуй ме - продължи, докато галеше гърдата й и се опитваше да потисне желанието си да... защо да отрича... да я обладае веднага... — Ще се затворим двамата в тази зала с прозорци. Баща ти ще гледа. Моите събратя ще гледат. Ще те завържа за леглото, ще те съблека и ще се забавлявам с теб по начини, каквито не си си представяла, докато изпееш всичко, което знаеш. А най-срамното ще бъде, че твоят баща ще е там, за да види как нежната му дъщеря изпитва оргазъм с мен, колкото пъти искам, и да види как го предава, докато изпитва удоволствие с такъв като мен. Същество, което ненавиждате.
Ейлийн не можеше да повярва на думите му. Какво да изпее? Щеше да я чука пред всички?
- Ти си чудовище - погледна го в лицето, без да се страхува. -Убий ме сега. Убий ме, моля те - помоли го тъжно.
Съвсем не изглеждаше глупаво и уплашено момиче. Демонстрираше много кураж в критична ситуация като тази. Калеб поклати глава в знак на отрицание.
- Не - отговори той, докато преценяваше тежестта на гърдата й с ръка. - Трябва да си платиш, Ейлийн. Вие показвате ли милост към моите събратя, когато стоят беззащитни в операционната? - Погледна я презрително. - Не.
- Това трябва да е някаква грешка - каза тя тихо. Тази ръка разпалваше като огън. - Престани да ме докосваш така - извика вбесена.
Калеб вдигна предизвикателно вежда. Отвори уста. Какво щеше да прави?
Тя получи отговор незабавно, когато той доближи уста до зърното на дясната й гърда.
Ейлийн се дръпна. Почувства се унижена и засрамена от това, което той правеше с нея. Но почувства още по-голям срам, когато влажна и пулсираща топлина се концентрира в слабините й. Ядосана, тя се предаде и заплака неудържимо. Езикът на Каелб си играеше с нейната тъмна и втвърдена от ласките ареола. Облизваше я, като описваше кръгчета и я смучеше като бебе. Духаше върху зърното и го охлаждаше, а след това отново го поднасяше към устата си с нестихващо желание.