- Никой друг няма да съществува за теб - каза той и поклати глава. - Ще те бележа, Айлийн. Всички ще знаят, че ми принадлежиш. Приеми това.
- Калеб, мълчи, не казвай нищо повече - помоли го тя задъхано.
- Трябва... да знаеш това. - Щеше да спечели битката, тя трябваше да признае. - Знаеш, че ти казвам истината. Само моя. Само за мен.
Калеб не можеше да й причинява това. Бележеше я с думите си, с движенията си. Искаше да я побърка, да я принуди да се съгласи, че му принадлежи.
- Моля те, Калеб... - изстена тя, без да знае дали иска от него да не спира или да замълчи.
Той изръмжа и продължи за навлиза в нея отново и отново, като измъчваше влажната й плът. Трябваше да бъде смела. Той знаеше, че тя има кураж за всичко. Защо не приемаше онова, което беше толкова очевидно за него? Опита се да остави тази война и реши да я победи по друг начин.
Айлийн прокара ръцете си по тила му. С едната галеше лицето му, а с другата си играеше с косата му и го притискаше към себе си.
Множество усещания и твърде мощни сили се надигнаха в нея, на нивото на пъпа. Калеб започна да прави по-бързи движения, за да я накара да гори в ада.
Възбудени, те се качиха на вълната на екстаза, която премина през тях, и я възседнаха за дълго време. Нещо избухна едновременно и в двамата, нещо невероятно, което ги разтърси.
Докато усещаше този ураган от емоции, Айлийн почувства, че Калеб беше за нея, само за нея, но вместо да му го каже, разтърка устни в шията му и го ухапа.
Калеб се задъха и я прегърна по-силно, като продължаваше да се движи в нея. Вплете ръка в косата й я привлече по-плътно към себе си. Езикът й го ближеше, устните й го смучеха, тя пиеше от него и изведнъж се оказаха на гребена на вълната на друг оргазъм.
- Mineadh63... - той стисна очи и отметна глава назад, за да изскимти от сласт и наслада, като притискаше главата й към врата си, за да пие, каквото и колкото иска от него. - Това е, малката. Пий от мен. Нахрани се.
Тя извади кучешките си зъби и облиза устни с върха на езика си. Изпитваше желание да вие на лунна светлина, подтикваше я кръвта й на берсерк. Калеб наистина имаше вкус на манго, на свеж екзотичен плод, и тя най-после се почувства сита, за първи път от дни наред. Дръпна косата му властно, с чувство за собственост. Изви шията му още по-назад и го целуна, докато стенеше от удоволствие, с широко разтворени и изпълнени с наслада очи.
Вторият оргазъм ги опустоши, накара ги да крещят. Айлийн ридаеше. Със сълзи в очите отпусна глава върху рамото му, а той галеше косите й и я успокояваше, като й шепнеше думи на утеха и гордост. Гордост, защото неговата саraid беше истинска амазонка, силна и страстна, нежна и съблазнителна. И беше негова. Негова.
- Господи... какво... какво направих? - прошепна Айлийн разплакана.
- Правихме любов - отвърна той, докато я люлееше. Наслаждаваше се на нежното й потно тяло, отпуснато върху него. По Айлийн все още преминаваха спазмите на втория оргазъм.
Айлийн може и да не беше подготвена за това сношение, но Калеб знаеше, че си принадлежат, и въпреки че лудо копнееше тя да му го каже, щеше да има търпение.
Погледна леглото. Беше разхвърляно и изцапано.
- Не — каза тя. Нямаше да спи там. Калеб се съгласи.
- Както наредиш, малката.
Излезе от нея неохотно. Нищо друго не желаеше толкова силно, като това да споделя с нея тялото й. Айлийн потрепери, но не престана да го прегръща и остана заровила лице в рамото му. Калеб я взе на ръце, излезе от стаята и я отнесе на първия етаж. Отвори една врата, слезе още няколко стъпала и се озоваха в топла стая, осветена с халогенни лампи, пръснати по пода. По средата имаше голямо легло с възглавници и чаршафи от черна и розова коприна. По стените се спускаха завеси от вода и се стичаха в поток, който ограждаше кръглото помещение. Бели варовикови камъни и туфи трева украсяваха тази рекичка. Дзен обзавеждане, безспорно.
Останалата част от пода беше покрита с топъл паркет.
Калеб я занесе на леглото, приближи я до себе си, прегърна я и се завиха с чаршафите. Оставиха тази вътрешна градина и шумът от течащата вода да ги потопят в дълбок сън. Той целуна темето на своята Айлийн и си обеща да я научи да не се страхува нито от него, нито от чувствата, които събуждаше в нея. Но дали той беше готов за чувствата, които тя несъмнено пораждаше у него?
17.
Едно огромно стегнато тяло топлеше гърба й. Главата й лежеше върху мускулестата ръка на Калеб, косите й бяха разпръснати по възглавницата. Ванирът погали тила й с нос. Тя се опита да размърда краката си, но той ги беше обездвижил със своя. Бяха приклещени като две лъжици, които пасваха идеално една към друга.