- Ти и моят баща сте били водачите на тези деца, обучили сте ги и сте ги подготвили за големите битки.
- Да - потвърди той тъжно, докато галеше гърба й.
- Съжалявам за майка ти. - Тя стисна устни. - Онзи мъж...
- Отведе я със себе си. Беше един от най-добрите приятели на баща ми. Казваше се Гал. Келтите не бяхме лесни за разгромяване, така че някои римски центуриони се опитаха да подкупят в името на Цезар членове на нашия клан. Гал ни продаде. Знаеш ли, навсякъде има някой, който отстъпва пред страха и пред силата. Той уби баща ми и отведе майка ми. Беше толкова добра и красива... - Изкашля се. - Твоите дядовци също загинаха този ден. Римляните опустошиха всичко. - Подпря брадичката си върху главата й. — Тор беше най-големият от всички деца, които останаха в селището. Беше с пет години по-голям от мен — поясни и я притисна по-силно към себе си. - Беше невероятен воин, най-силният от всички, които съм виждал. Той ни научи да се бием и да се защитаваме. Самаел също се сражаваше добре, но докато Тор преценяваше трезво нещата, той се оставяше да го водят омразата и гневът. Заради неговото безразсъдство си навличахме доста беди. Когато настъпи моментът, изравнихме със земята един от римските лагери, разположени в сърцето на Британия. Претърсихме всичко, докато не открихме Гал. Убих го със собствените си ръце, него и останалите центуриони и предатели, верни на императора.
- А какво се случи с майка ти?
- Гал я беше продал като робиня за шепа монети - каза отвратен. — Изкарал с нея един месец, докато му омръзнала. Нито Дана, нито аз узнахме някога нещо за нея. Както Мену, Каал и останалите не разбраха нищо за своите майки.
- Били сте деца, Калеб. - Тя вдигна брадичка, за да го погледне в очите. Погледът му беше зареян, а лицето изпълнено с решителност. - Не е трябвало да преживявате подобни неща.
- Бяхме силни, снажни и умели в изкуството на войната и на магията. - Отново се загледа в нея. Погали брадичката й, като постави показалеца си върху малката трапчинка. - Във вените на много от нас тече кръв на друиди. Бяха ни достатъчни само гневът и келтската гордост, за да открием всички и да ги убием. После станахме непобедими и се заехме да изгоним римляните от нашите земи. Победиха крал Касивелаун65, така е, но нас не можаха да подчинят. - Гласът му се изпълни с гордост. - Британия никога не се превърна в Рим.
- Според историческите книги не е така - прошепна тя.
- Когато ванирите ни трансформираха, те ни забраниха да участваме във войните между хората. — Той направи гримаса. - Ние просто трябваше да поддържаме равновесието, в случай че някой върколак или вампир решеше да злоупотреби със своята сила срещу беззащитните. Не можахме да предотвратим това, че Рим в крайна сметка задължи келтите да плащат данък и да се закълнат във вярност. Не ни позволиха да се сражаваме редом с нашите. Ако беше станало така, днес щеше да пише други неща в историческите книги.
- Колко от вас бяха трансформирани?
- Бяхме двайсет, но след това по пътя към нас се присъединиха още тринайсет членове от други кланове.
- Значи трийсет и трима. -Аха.
- Все още ли всички сте заедно.
- Не. Много от нас се пръснаха по други краища на света и загубихме връзка. Не останахме заедно. И все пак сме повече от трийсет и трима. - Погледна я в очите. - Някои започнаха връзки...
- Да, ясно, като берсерките. Обвързвали сте се с човешки същества, мъже и жени и... хоп... по целия свят са се народили миниванирчета.
- В нашия клан има много малко деца, поне тук, в Блек Кънтри. Всъщност Беата и Гуин имаха две хлапета, но те изчезнаха преди десет години. Когато хванахме един от ловците, видяхме в спомените му какво са направили с малките. Не знам дали са мъртви или не. Гуин, разбира се, не спира да ги търси, а Беата губи частици надежда с всеки изминал ден. Има още една двойка в клана, Иаин и Шена. Преди седем години им се родиха близнаци, момиче и момче. Тя отново е бременна. Има още три деца на по десет години. Те са от ванирите, които обитават Седгли.
- Само пет деца за две хиляди години?
- Е, добре. Има и деца-хибриди. Поначало, с нашата дарба, с потребността да пием кръв и да търсим своите половинки, допускаме много грешки.
- Трансформирали ли сте много хора?
- Аз никога, но знам за други, които доста са се увлекли. Тъй като не общуваме помежду си и сме пръснати из целия свят, не знам какво се е случило с тях. Не знам дали имат още деца, не знам дали има още хибриди.
- А... децата на ванирите с какво се хранят?
- Майките им ги кърмят, но след това трябва да се борим с тях, за да се научат да понасят глада.