- А човешката храна помага ли им да растат?
- Не, но тя е като никотина за зависимия пушач. Могат да се хранят, но благодарение на Мену, открихме, че растат по-добре и са по-спокойни, ако им даваме богати на желязо хранителни добавки.
- А... - Тя ококори очи с интерес. - Явно не е лесно да си дете ванир.
- Не. - Изгледа я с гладен поглед. - Не е.
Загледаха се един в друг и се опитаха да прочетат мислите си.
- Калеб, ние не използвахме предпазни средства.
- Не се притеснявай, не съм болен от нищо. Имаме имунитет.
- Е, сега съм по-спокойна, макар че го предполагах. Но можете да имате деца... Аз пия противозачатъчни от осемнайсетгодишна.
- Умно момиче - усмихна се той.
Приближи устни до нейните и ги докосна с целувка, която приличаше на пърхане на пеперуда. Като се отдръпна, забеляза огнения й поглед. Айлийн погледна устните му и след това вдигна очи, за да види лицето му. Въплъщение на греха.
- Защо ме гледаш така? - попита я той колебливо.
Тя прокара пръст по мъжествената му брадичка и каза:
- Смяташ се за отговорен за онова, което се е случило с родителите ти и цялото селище. Защо?
Калеб въздъхна. Чувстваше се неудобно. Тя беше неговата саraid. Неговата половинка. Изненадан и изпълнен с доверие, както никога досега, откри, че иска да говори за това със своята страстна и нежна любима.
-Всяко селище имаше часови. Наблюдател, който предупреждава хората, като запалва огън, когато се приближават неприятели и врагове. Баща ми беше часови на нашия клан. - Взе ръката й и целуна дланта й. После я постави на лицето си. Наболата му брада я драска. - В деня, когато опустошиха нашето селище, баща ми не се чувстваше добре, стомахът му беше зле. Майка ми и аз го посъветвахме да остане в нашата чакра66. Уверих го, че аз ще поема поста. Така и направих. Гал, който познаваше нашия ред, организира засада. Очакваше да намери баща ми на поста на часовия. Заедно с него имаше четирима римски центуриони, облечени като келти. Аз не можах да ги разпозная и ги оставих да се приближат. Гал откри мен на поста на баща ми. - Сви рамене.
- Четиримата центуриони ме пребиха и не успях да предупредя никого. Завързаха ме за коня на Гал. Изминах целия път до селището, влачен от този проклет кон, който тичаше като вихър. - Айлийн затвори очи натъжена. - Не... не можах да предупредя моите хора - прошепна той с упрек към себе си. - Убиха всички. Изведоха баща ми от дома ни и му отрязаха главата пред майка ми и сестра ми. След това отведоха жените, за да ги изнасилят или продадат.
- Калеб... - прошепна Айлийн със свито сърце.
- Не. Слушай ме, не искам съчувствие - каза той строго.
- Не изпитвам съчувствие - отвърна тя. - Видях този спомен и мисля, че обвиняваш себе си за нещо, което не е зависело от теб.
- Мое задължение беше да предупредя хората, а се провалих. Бях слаб.
- Бил си дете - възрази тя и го погали по бузата.
- Бях мъж.
- Доколкото знам - постави пръст върху устните му и го накара да замълчи, - едно момче на четиринайсет години не е мъж. Мисля, че никой не трябва да бъде обвиняван за това. И смятам, че никой от твоя клан не обвинява теб. Всички ти се възхищават и те уважават, Калеб. Не бъди несправедлив към себе си. Според мен ти нямаш вина. - Погледна го нежно. - Това, което се е случило, е, че четирима мъже са пребили едно момче. Това е насилие, нечестна игра.
- Аз бях достатъчно голям, за да...
- Не си бил.
- В нашата култура момчето представа да бъде такова, когато една жена може да забременее от него.
Айлийн ококори очи и сдържа смеха си. -Стига Калеб!
- Какво?
- За мен е скандално да говориш така... - отвърна тя. - Това ли са ви внушавали? Така ли са ви учили?
- Внимавай какво говориш, малка вещице - предупреди я той и се направи на обиден. - Присмиващ се на една много древна и могъща култура.
- Не се присмивам - каза тя и вдигна ръце. - Съчувствам ви. -Взе силната му ръка и целуна кокалчетата му, както беше направил той. - Знаеш ли, много си обидчив. Казвам само, че ми се струва несправедливо. Твърде голяма отговорност е да бъдеш мъж на четиринайсет години. Ако бях човешко същество и можех да участвам в проекта по социокултурно образование, щях да предложа да започнем от вас, като ярък пример за онова, което не трябва да се внушава. Но не мога - каза тъжно. - Вече не мога да правя това, което ми харесва, а се предполага, че вие вече не съществувате, така че... - Сви рамене и се засмя пред очевидните факти.
Калеб видя жеста й на поражение и му домъчня за нея, защото вече не можеше да се занимава с нещо, което обича. Искаше да й помогне, нейните проблеми сега бяха и негови и нямаше да позволи тя да се чувства нещастна. Вероятно можеше да направи нещо по въпроса. Айлийн беше страшно добра в това, което правеше. А и беше много убедителна. Можеше да научи много деца на хиляди нови ценни неща. Възможно беше да има важна роля и за двата клана, не само за ванирите, а и за берсерките. Може би именно тя беше ключът към промяната в отношенията между двете раси, за да се постигне по-добро съжителство и хармонично общуване. Но за това щеше да мисли по-късно. Сега тя беше в леглото му, нежна и любвеобилна, и това беше повече, отколкото закаленото му тяло можеше да издържи.