- Нямаше да го позволя. Нямаше да се оставя да ми отнемете живота. Щях да се предам на слънцето, както казвате вие.
Калеб потрепери, като си го представи.
- Но аз не знаех коя си в действителност. Въпреки че още откакто те видях, започнах да се колебая в решението си, но не исках да си го призная. - Сви рамене. - След това нещата се развиха... - Плъзна ръце към задните й части. - Ако не беше предизвикала това, което предизвикваш в мен, а беше само едно невинно човешко същество, щях да те пусна, след като хубаво прочистя мозъка ти. Но ти си тази, която си. И сега си тук.
Думите му, понякога студени и лишени от емоция, бяха в противоречие с нежния начин, по който я докосваше. Айлийн не забеляза, че е задържала дъх, до момента, в който издиша нервно, когато той я приближи към себе си.
- Не се страхуваш, нали? След всичко, което видя за мен...
- Не точно. Трябва ли да се страхувам от теб, Калеб? - Не беше страх това, което изпитваше, а ужас, че той ще се превърне за нея в нещо изключително необходимо. Никога не беше зависила от някого.
Калеб беше опасен мъж. Боец, воин и смъртоносен враг за всеки, който се изпречи пред него. Беше безмилостен на бойното поле и освен това се наслаждаваше на онова, което причиняваше на своите противници. Беше истински творец в битките, в случай че там можеше да се говори за някакво творчество. Но беше и страстен мъж, пълен със спомени, пропити с обич. Обичаше родителите си, а му бяха отнети. Обожаваше Тор, а му беше отнет. Двамата се бяха спасявали един друг в различни ситуации, но Тор беше изчезнал изведнъж от живота му. Сега му оставаше само Дана, единственото му семейство. За повече от две хиляди години живот не беше успял да изгради връзка с никой друг, освен с нея. Тор, Мену и Каал. Ревнуваше близките си и ги защитаваше. В клана всички го уважаваха и го приемаха за водач след смъртта на Тор. А той следваше повелите на своя род, като ценности, които бяха част от неговата същност. Никога не падаше по гръб, защото почти винаги имаше право. Както беше сто процента прав за Айлийн и връзката си с нея. Изглеждаше силен и внушителен, но когато тази черупка се пропукаше, се показваше част от момчето, което някога е бил. Страхът да не загуби онези, които обича, го правеше беззащитен и несигурен. Само тя знаеше за тази част от него. Затова той непрекъснато се стремеше да я подчини. Искаше да заповядва. Не обичаше да се чувства слаб пред нея или пред някой друг.
Айлийн имаше силно влияние върху него и се чувстваше объркана от това свое откритие.
- Не трябва да се страхуваш от мен, ако се държиш добре, малката.
Айлийн повдигна вежди недоверчиво.
- Какво означава това?
- Ние сме двойка, ангелче. Трябва да ми се подчиняваш.
- Чакай, чакай - каза тя и поклати глава. - Това никак не ми харесва. Спахме заедно - бутна го и се опита да се освободи от прегръдката му - това... не означава, че аз ти принадлежа, нито че ти ми принадлежиш... Чуваш ли? Достатъчно ми е, че се опитвам да приема всичко, което ми се случи, за да трябва сега да следвам и твоите изисквания. - Калеб я притисна по-силно към себе си. - Не, Калеб. Стига.
- Нищо ли не разбираш? Хареса ли ти да правиш любов с мен? - прошепна той върху устните й. - Кажи ми.
Айлийн се опита да отдръпне лицето си, но Калеб я хвана за тила и я обездвижи.
- Разбирам, че част от човешкото ти съзнание все още се бори срещу истинската ти природа - поясни нежно. - Престани да спориш с мен - нареди й с тих глас. Тялото на Айлийн стана гъвкаво като желатин. - Ако се опиташ да се разделиш с мен, ако опиташ...
- Не мога да повярвам, че ми правиш внушения по този начин. Остави ме да се раздвижа... - Опита се да помръдне крайниците си. Това беше мъжът, с когото беше правила любов по обидно интимен и доверчив начин, а сега я завладяваше и я подчиняваше на волята си, сякаш мнението й не означава нищо. Очите й се насълзиха. Не трябваше да е така, но беше и затова тя не искаше да му се отдава изцяло. Винаги щеше да доминира над нея.
- Ако опиташ - той отново постави устни върху нейните, натъжи се, когато видя зачервените й очи - да водиш живот отделно от мен, не само няма да бъдеш щастлива, но и нещо вътре в теб ще се прекърши. Помниш ли усещането, когато загуби мисловна връзка с мен? Ами да видим дали това ще влезе в твоята инатлива прекрасна и възхитителна главичка. Не бяхме спали заедно след твоята трансформация, а плака цяла нощ. Трепереше и чувстваше физическа болка, защото ме нямаше. Как мислиш, че ще бъде сега, след като се свързахме по толкова интимен начин, Айлийн? Ти и аз вече не сме човешки същества. Те могат да си лягат с когото искат и дори да се престорят, че не забелязват своята половинка. Могат да решат да я пренебрегнат и да не бъдат с нея. Могат да й изневеряват, ако искат. Ние не. Ванирите - не. Страстта, която чувстваме, ни боли. Ние живеем за половинката. Ти си моята caraid и ти също ще живееш за мен. И не защото аз ти заповядвам, Айлийн. а защото това е нашият начин да бъдем в хармония, да принадлежим на някого и да се обвържем. Така създаваме връзка. Разбираш ли?