Айлийн отвори широко очи изумена. Потрепери от спомена за това колко зле се беше почувствала, когато нямаше мисловна връзка с Калеб. Не искаше да се чувства отново така, никога. Ужасен страх полази по гърба й. Но как щеше да живее с мъж, който постоянно се опитва да я подчини? И не само това. Как щеше да се обвърже по този начин?
- Аз съм властен - каза й той, - а ти си твърдоглава, Айлийн. Но когато съм насаме с теб, ставам послушен — призна той и призова с поглед за малко разбиране. - Няма от какво да се притесняваш, когато сме заедно. Аз съм марионетка в твоите ръце, но покровителственото ми поведение пред другите може да те дразни. Нищо не мога да направя по този въпрос. Отсега нататък аз отговарям за теб, никой друг. Съжалявам, но ти ме избра. Твоето обоняние направи избор. Ти си най-важното. Сега мое задължение е да се грижа за нас двамата.
Айлийн разбра колко много му се е отразила случката в неговия клан, когато е бил часови и човешко същество. Искаше да контролира всичко, да поеме отговорност за всичко. Затова нещата трябваше да се правят по неговия начин.
- Ами ако аз не искам?
- Нямаш избор.
- Разбира се, че имам - изръмжа тя. - Аз реших да спя с теб. Мога да реша да не го правя повече и това може да си остане просто едно чукане.
Чукане? Просто едно чукане? Така ли наричаше Айлийн бурното сливане, което бяха преживели? Той никога преди не беше правил любов. Секс, да. Чукане, хиляди пъти. Но с Айлийн не беше нищо такова, дори първия път.
Същото объркване беше почувствал, когато установи, че има нещо повече между тях, не само зависимостта от половинката при ванирите. Скочи върху нея и я притисна към леглото.
- Чукане ли каза? - повтори с режещ глас. - Наистина ли мислиш, че има нещо между нас, което можеш да контролираш? Нашите чувства? - Косата му се спускаше покрай лицето.
- Не ми харесва тази поза, Калеб. - Тялото й буквално беше смазано от неговото. - Махни се от мен.
- Изхвърли от ума си тази човешка идея. Това е непълно различно от всичко, което си виждала. - Разтърси я. — Връзката между caraid е унищожителна, изгаряща и почти унизителна, тъй като е свързана със силна зависимост.
- Аз не съм те избрала - отвърна тя тихо. - Аз няма да завися от теб. Аз... не те обичам. - Вдигна гордо брадичка. - Няма любов, само необуздано сладострастие. Ти също не си влюбен в мен. - Предизвика го да отрече. — Нали?
Калеб я разтопи със зелените си очи. Беше ли влюбен в нея? Знаеше, че се нуждае от нея, че я желае лудо, че не престава да мисли за нея, но това любов ли беше? Или натрапливо желание? Какво разбираше той от любов към жена? Нищо. Никога не беше прекарвал с някоя толкова време. Сестра му беше единствената, която го познаваше, и въпреки това се стараеше тя да не вижда колко слаб може да бъде. А с Айлийн? Айлийн сама по себе си беше слабост. Беше ли влюбен?
Айлийн очакваше отговор. Тя беше видяла какво и кой беше той. Какво беше сърцето му и колко трудно беше да достигне до мислите му, до спомените му, до душата му. Беше правила любов с него и никога не се беше чувствала толкова пълноценна, колкото когато беше в прегръдките му. Но... какво щеше да се случи, ако признаеше, че се влюбва в него? Това любов ли беше? Какво искаше да чуе от него? Не можеше да се подчини на волята му. Вече беше правила това в продължение на много години с Микаил. за да допусне той сега да се държи по същия начин. Защо се почувства леко разочарована, когато Калеб не отговори?
- Не те избра моето сърце, а моят инстинкт, моето обоняние, моето... небце. - Тя имаше нужда да се защити от него. - И при теб се е случило същото - каза уверено. - Не трябва да се преструваме, че сме влюбени, разбираш ли?
- Все още не ме обичаш - каза той по-нежно и леко захапа долната й устна. - Но това не ни е нужно засега. Нямаме избор.
Айлийн се опита да го отстрани от себе си, но той изръмжа върху устните й.
- Не ме отблъсквай - предупреди я сериозно.
- Калеб, колко си романтичен - подигра се тя. Показа се по-ранима, отколкото искаше.
- На кого е нужна романтика, когато имаме това?
Калеб я целуна толкова страстно, че тя забрави какво се канеше да каже.
- Искам да съм свободна да избирам. - Той продължаваше да я целува, хапеше устните й. - Искам да мога да избирам. Имам нужда да знам, че контролирам живота си, а ти не ми помагаш. Това, което се случва между нас, е... телесна реакция, не емоционална.