Калеб потвърди с глава. Съгласи се само за да замълчи и да го остави да я целува.
- Не. Онова, което се случва с нас, е чудо. - Постави устни върху шията й и започна да я облизва и да я хапе лекичко. - За всяка жена има един мъж. - Плъзна устни през ключицата й и се спусна до втвърденото зърно. - Душа, която да допълва другата и да образуват съвършена цялост. Човешките същества се задоволяват с това да бъдат донякъде съвместими един с друг, нямат нужда от истинска сродна душа, защото им е все едно. - Облиза смело розовото зърно. - Докато правят секс, имат добър социален живот и не са останали сами накрая, това дали са със своята истинска половинка не ги притеснява. Те си мислят: „Щом прилича дори малко на това, което искам..." - Отвори уста и я затвори върху твърдото и нежно хълмче.
Айлийн издиша и го сграбчи за косата.
- Какво... правиш, Калеб? - Не знаеше дали да го отблъсне, или да го пристисне още по-силно към себе си.
- Прекарват живота си с друг човек, който отговаря само частично на очакванията им, който споделя малко от предпочитанията им... и се задоволяват с това. Докато един ден открият, че това не е достатъчно. - Отново се нахвърли върху зърното, докато масажираше с ръка другата гърда. — И тогава... започват да търсят друго цвете или пъпка, която вероятно също няма да ги допълни, нито да им осигури спокойствието, което желаят. Това друго цвете ще бъде нещо ново, което ще споделя други предпочитания, което ще има други очаквания, но отново ще има недостатъци. И така прекарват живота си. Търсят и не могат да открият онова, от което действително имат нужда. При нас не е така. Знаеш ли защо?
Айлийн беше затворила очи и хапеше устна, за да не изпищи от удоволствие. Поклати отрицателно глава и Калеб се усмихна.
- Сродната душа, истинската, излъчва специфичен аромат. Ние изпускаме феромони, които привличат нашите половинки. Ако сетивата ни са достатъчно развити, можем да различим този аромат. Така правим нашия избор, чрез аромата. Аз ти мириша на манго, а ти ми миришеш на чийзкейк с малини, които по случайност са нашите любими вкусове. - Плъзна се нагоре, като докосваше кожата й с език и устни, докато стигна устата й и я завладя.
Айлийн не отхвърли целувката, а отвори по-широко уста и преплете език с неговия. Навлезе по-дълбоко в устата му. Наслаждаваше се на мъжествения и възбуждащ вкус на ванира. Забравяше за всички „но" и „против" това да бъде с него, да се отдаде на сладката му страст. Калеб обхвана краката й със своите и я приклещи. Топлината започна да излиза от кожата й. Плътта й пулсираше, кръвта течеше с бясна скорост из цялото й тяло и се концентрираше в гърдите, главата и корема й.
-Не... - каза Айлийн сподавено, като се опитваше да си поеме дъх. - Виж, аз... ти давам свобода. Не те обичам. Ясно е, нали? Със сигурност там някъде навън има някой, който наистина те допълва, но този човек не мога да бъда аз.
Калеб се разсмя силно.
- Даваш ми свобода? - попита той и повдигна вежда. — Не можеш да живееш без моята кръв. Не знаеш какво говориш.
- Тогава... тогава ще се опитаме да намерим начин да се снабдим с банки с нашата кръвна плазма. Както в „Подземен свят''68, където имаха на разположение банки кръв. Може да се направи, нали?
Смехът на Калеб изведнъж секна. Тя наистина говореше сериозно и беше гледала твърде много филми. Леко се отдръпна от нея. Подпря се на ръце и я освободи от тежестта си.
- Не само кръвта е това, заради което имаме нужда един от друг, малка глупачке.
- Не ме обиждай.
- Съществува и това. — Сграбчи ръката й и я постави върху пениса си, който отново беше еректирал и беше твърд като камък. - Не можем да го игнорираме.
Айлийн за първи път докосваше члена му. Беше нежен, гладък, копринен и силен. Вибрираше в пръстите й и беше топъл. Преглътна и стисна устни. Отдръпна ръката си.
- Освобождавам те и от това. Ясно? - Беше нервна. Имаше нужда да помисли за тях двамата, за това какво чувстваше към него. Какво беше свързано с глада и какво беше свързано със сърцето й.
- Значи ме освобождаваш? - повтори той. Губеше търпение.
- Да, аз те освобождавам... - Размаха превзето ръце. - Виж, не знам по каква глупава причина съдбата е пожелала ти и аз да попаднем в тази ситуация. Разбира се, че не сме съвместими. Преспах с теб... и нямам думи да го опиша, но ти не си моята половинка.
- Не знаеш това — сряза я той.
- Повярвай ми, знам достатъчно. — Тя се насили да се усмихне. - Искам да си дам възможност да се запозная с моята истинска половинка. Искам да бъде съблазнена, да...