Калеб се намръщи и удари с юмрук по възглавницата.
- Подиграваш ли ми се, момиче? - Погледът му потъмня. -Не разбираш ли какво си почувствала с мен? Никога няма да го почувстваш с друг.
- Не можеш да знаеш това...
- Разбира се, че знам... Спал съм с много жени, Айлийн и с никоя не съм чувствал това, което усетих с теб.
Айлийн замълча за момент. Не искаше да се усмихва като глупачка на думите му. За Бога, нямаше да го направи, нямаше да му покаже колко много се радва да чуе това.
- Ти поне можеш да направиш сравнение. - Съжали още в момента, когато произнесе тези думи. Погледът му стана безизразен. Лицето му се вкамени. - Искам да кажа...
- Отлично знам какво искаш да кажеш. - Калеб скочи и стана от леглото с великолепна ерекция и ужасяващ гняв. Гордостта му беше наранена. Как можеше Айлийн да сравнява онова, което бяха имали? Остана прав и я погледна студено. - В такъв случай какво искаш, хубавице?
Айлийн застана на колене върху леглото и се зави с чаршафа. Чувстваше се гола, не само физически. Сега разговорът действително беше студен и неприятен.
- Искам да бъда независима, Калеб. Да живея в моя дом, да се върна с моите приятели, да продължа живота си. От снощи дори не знам къде са, дали са добре...
- Не се притеснявай за това. Дана е с тях - каза сухо той. - Говорех за теб и мен. Какво искаш?
-Аз...
- Каза, че искаш да направиш сравнение. Не се доверяваш на инстинктите си и искаш да видиш дали някъде там не е твоят принц. - Скръсти ръце, великолепен и невероятно секси в голотата си. - Аз те плаша. Не ме обичаш. Това каза.
Айлийн се чувстваше ужасно, когато слушаше собствените си думи от устата на Калеб. Звучаха жестоки, празни и повърхностни.
- Искам само свобода и време. - Прошепна тя и притисна чаршафите към гърдите си. - Всичко това ме притеснява. Ти ме притесняваш. Трябва да разбереш, че...
- Това, което разбирам, е, че искаш да изпробваш други - изсъска злобно той. - За да видиш дали няма да се чувстваш по-малко притеснена - повтори иронично. - Преди няколко часа ми каза, че не искаш да се доближавам до никоя женска.
- Жена.
- Какво се предполага, че трябва да правя сега? Свободен ли съм да правя каквото поискам? Това ли е свободата, за която ми говориш? Това ли искаш?
Айлийн замълча и отмести поглед. Калеб я наблюдаваше, сякаш искаше да изтръгне чаршафа и да й покаже кой наистина щеше да я притеснява. Но за нейна изненада отпусна ръце до тялото си.
- Казах ти, че за нищо няма да те задължавам - припомни й той без капка нежност в гласа. - Така ще направя, Айлийн. Ще изпълня обещанието си. Искаш свобода? Отлично. Ще ти дам свобода. Искаш да експериментираш? Прави каквото искаш. Сама. Но знаеш ли, нямаш представа какво ще ни причиниш, никаква представа. - Приближи се до нея и се наведе над леглото. Постави ръце до тялото й и я приклещи. - Знаеш ли какво? Аз също ще се опитам да бъда „притеснен" от други жени - каза той с презрение, - може би тях няма да ги е страх от мен. Ако ти имаш това право, аз също го имам, нали?
Айлийн почувства как нож се забива в сърцето й, завърта се и я разкъсва. Внезапна ревност я прониза дълбоко.
- Защо искаш да вземеш това решение? - попита той неспокойно, когато видя, че думите му я нараняват. - Не го прави толкова трудно... Казах ти, че ти ще определяш ритъма на тази връзка. Можем да вървим напред бавно. Ти ще водиш. - В гласа му имаше нежност и разбиране.
- Преди малко ми каза, че нямам избор и трябва да ти се подчинявам. - Тя отметна косите от лицето си и вдигна брадичка. - Какво се разбираме в края на краищата, Калеб?
Това момиче го вадеше от нерви. Той се усмихна, но очите му не се смееха. Смачка чаршафите с ръце. Опасяваше се, че ще я разтърси и целуне, за да й избие от главата тази абсурдна идея. Затвори очи, стисна устни и поклати глава отрицателно. Отново се изправи и се отдръпна от топлото й тяло.
- Ще говоря с Мену. Той ще ни помогне с кръвта.
Айлийн преглътна и го погледна съкрушено. От една страна искаше да върне назад думите си, за да облекчи болката му, но тя имаше право да избира. Защо не? Тя щеше да избере половинката си, а не да следва абсурдната игра на кръв и аромати. Въпреки това сърцето й се сви, като видя как той й обърна гръб с наведена глава и тръгна към стълбите. -Калеб, чуй ме...
- Не. - Той се обърна към нея и опря ръце на перилата. - Искаш лично пространство. Искаш да мислиш и не можеш да правиш това, когато аз съм в съзнанието ти, така че казвам стига. Няма да говоря с теб мислено. Не ме търси.
-Но...
- Айлийн - думите му бяха резки и остри, - остави ме да се подчиня на твоите заповеди. Дължа ти го, спаси ми живота. Нали? Искаш да имаш шанс, да контролираш собствения си избор. Избра да се отдалечиш от мен. Така и ще направиш. Трябва да си последователна в желанията си и искам да разбереш какво има между нас. Приеми свободата като подарък за рождения ден. Но те предупреждавам, после да не ми плачеш.