Айлийн изпъна рамене. Да не му плаче? Да не му плаче?! Надут грубиян.
- Бъди спокоен - отвърна тя гордо и саркастично. - Ще се опитам да не се влача пред теб, арогантен нахалник.
- Това няма да е приятно, Айлийн - усмихна се, развеселен от обидата. - Отново те питам. Сигурна ли си, че искаш да те оставя на мира?
- Да... повече от сигурна - поколеба се, преди да отговори. Калеб се съгласи бавно, излезе от стаята и се запъти към гардероба, за да си облече нови дрехи.
Айлийн остана загледана във вратата. Сърцето и устните й трепереха. Преглътна неочаквани сълзи, отметна чаршафите и стана от леглото. Отиде в банята и пусна хидромасажния душ. Водата беше топла. Застана под струята, отметна глава назад и отвори уста, за да може водата да влезе в нея. Сапуниса се бързо, като се опитваше да не мисли за начина, по който Калеб я докосваше, галеше и влизаше в толкова интимен контакт с нея. Сапунът миришеше вкусно, на цитруси. Като него.
Излезе от банята, обвита в хавлия. Черната й коса беше мокра. Разреса я и я приглади назад. Седна на леглото. Все още чувстваше леко дразнене там долу. Калеб беше наистина голям.
Ванирът отвори вратата. Носеше й дрехи. Подаде й ги, без да я погледне в очите. Беше изкупил цял магазин с всякакви аксесоари и дрехи. Някои от тях беше оставил при себе си, за подобни дни. Мислеше си, че ще има много такива. Дни, в които тя щеше да остава в леглото му, без да го е планирала.
Предполагаше се, че Айлийн ще иска отново да спи с него, но не беше така. Тя искаше да избяга. Всички жени, които беше имал, умираха да бъдат с него, след като бяха правили секс, а той ги отблъскваше. Сега се случваше обратното. Той беше отхвърленият и не му харесваше как се чувства.
- Вземи, облечи това - каза й той.
Айлийн взе черната тясна тениска и дамските дънки с ниска талия. Дори имаше комплект червено бельо „Викториас Сикрет"69. Стана от леглото, като стискаше кърпата си.
Калеб я погледна. Трябваше да сподави една въздишка. Господи, беше толкова хубава. Усещаше, че е притеснена и несигурна. Погледна го с виолетовите си очи и му каза.
- Благодаря.
Калеб се изкашля.
- Дядо ти пътува насам. Облечи се бързо. Много е ядосан, че си прекарала нощта тук.
- Е... добре. - Трябваше да махне хавлията, а вече не й се струваше правилно да се съблича пред него. - Би ли...? - Посочи му да се обърне.
- Не, разбира се, че не. - Погледът му беше студен, но в разширените му зеници се четеше болка. - Няма нещо, което да не съм видял. Побързай. След пет минути ще е тук.
Стоеше изправен пред нея. Висок, заплашителен и бляскав. Трябваше да събере цялата си воля, за да не се хвърли към него. Той беше божествено красив, с такава дива и пленителна хубост, че изглеждаше нереален.
Но се държеше като грубиян. Искаше да я накара да се почувства неудобно, но тя не можеше да възпре реакцията на хормоните си. Беше перфектен, а вкусът му към модата - безупречен. Сега беше облечен с черен панталон и риза „Бърбъри''70, леко разтворена на гърдите, с цвета на очите й. Носеше огромен „Таг Хойер"71 на китката и погледна колко е часът. Миришеше на „Алюр".
Изведнъж Айлийн пусна хавлията си на пода и остана гола пред него. Гледаше го неодобрително, защото не се беше обърнал, но и с желание. О, Господи, наистина го желаеше отново.
Калеб я изгледа. Галеше с поглед прекрасното й тяло. Стегнатите, леко мускулести крака, фините кости на таза й, гладкия корем, тънката талия, перфектните гърди, възхитителното лице.
Тя не разбра много добре какво се случи, но изведнъж закопня като обезумяла той да я докосне. Болна ли беше? Беше му казала, че няма да спят заедно отново, а сега го молеше с езика на тялото да я опипва и възбужда както преди. Така той нямаше да има сериозно отношение към нея.
Калеб имаше мощна ерекция, но очите му продължаваха да я гледат безизразно, като някаква стока.
- Калеб, аз... - пристъпи към него.
- Какво? - Той се приближи заплашително. Скри ръце в джобовете си, за да не забележи тя стиснатите му юмруци.
Тя преглътна, но не отстъпи. Калеб искаше да я уплаши, беше ядосан. А тя отново имаше нужда от него. Не можеше да прикрие това. Не искаше да го прикрие. Единственото, което искаше, беше той отново да я прегърне и да правят любов.
- Виж, може би аз... съм малко...
- Възбудена.
- Щях да кажа объркана - изръмжа тя, обидена от думите му.
- Сега си възбудена - каза й той с нараняващ тон - и искаш да те докосна, нали? Но, мила, това е просто нещо физическо, както ти правилно се изрази... реакция, която със сигурност може да предизвика у теб и друг мъж. Аз няма да те разубеждавам.