Думите му бяха като студен душ. Айлийн погледна голото си тяло и обу бикините си пред строгия поглед на Калеб. Никога не се беше срамувала от тялото си. Сега се срамуваше.
- Имаш нужда от студен душ. Айлийн.
Как можеше да е толкова жесток? Тя изпитваше нужда да бъде с него физически, да се слее със своя саraid. Горката. Скоро щеше толкова силно да го желае, че да я боли тялото, а беше абсолютна начинаеща в това. Несъзнателно му се беше поднесла на тепсия, но именно по тази причина той я беше отхвърлил. Е, добре, искаше да отвърне на удара й. Освен това тя трябваше да разбере, че има нещо по-силно освен тази сексуална връзка.
Айлийн стисна зъби. Сложи сутиена си, облече тениската и дънките си. Но не откъсна поглед от него. Поемаше обидата геройски. Беше червена като домат и чувстваше сърцето си леко пропукано. Е, вече знаеше какво е усещането да си отхвърлен. Така ли се беше чувствал Калеб?
Калеб не разбра добре онова, което излезе от устата му, след като я видя облечена. Бяха думи, които никога не би искал да каже, думи, избрани, за да наранят горди и красиви жени като нея. Думи, които една саraid никога не би искала да чуе, а още по-малко такава с кръв на берсерк.
- Мислеше, че ще падна в краката ти ли, хубавице? Че няма да мога да се въздържа? - намръщи се той. - Много се надценяваш — започна да прекалява. - Смяташ ме за разгонено животно ли, Айлийн? Да, очевидно е. Някой, който като те види гола, би коленичил пред теб и би забравил всичко само за да те изчука. Аз съм воин, красавице - каза с пренебрежение, - и не обичам да ме унижават. - Изправи се в цял ръст пред нея и я принуди да отметне глава назад, за да го гледа. Кучешките му зъби се показваха под горната му устна. - Значи разбра. Нямаше никакъв смисъл да се правиш на уличница. Не се хванах. - Усмихна се гордо. - Може би не си чак толкова неустоима, колкото си мислиш. Е, никога не е късно да стъпиш здраво на земята. Виж ти... - учуди се с театрален жест - това ме навява на мисълта... Може би не си моята саraid и сме се объркали сериозно. Нали ти така мислиш? - Хвана я за брадичката, за да вижда очите й, когато нанася последния удар. - Кажи ми, Айлийн? Защото, знаеш ли, може би имаш право?... Моята жена трябва да бъде по-истинска жена, а не капризно страхливо момиченце. Трябва да има много по-силна власт върху мен, да ме побърква от желание, да бъде по-смела. а днес ти не ми показа това. Макар че, знаеш ли, чукаш се добре. - Чу се звънецът на къщата. - Спаси те звънецът, Айлийн. Дядо ти вече е тук.
Отдели се от нея, но видя как от лилавите й очи се спускат най-големите сълзи, които беше виждал през дългото си съществуване. Беше подло да постъпва така с нея, още повече когато отлично знаеше, че тя е объркана.
За момента така беше най-добре. Щяха да се отдалечат един от друг след това унижение. И така, ако се налагаше да се виждат, без да могат да са заедно, нещата щяха да бъдат по-лесни.
- Кажи на дядо ми, че... сега се качвам. - Гласът й трепереше от тихите ридания.
Калеб хвана толкова силно дръжката на вратата, че щеше да я изтръгне. Погледна я през рамо. Беше скрила лицето си. седеше на леглото и раменете й не преставаха да треперят.
Пое дълбоко дъх и излезе от стаята, сякаш го гонеше дяволът. Да, по-добре така.
Айлийн искаше да вика, да изтръгне сърцето си, за да спре силната болка. Не я бяха подготвили за този вид болка, от отхвърляне. Калеб я беше унижил няколко часа след като бяха правили любов. Беше се подиграл с нея, озлобен, сякаш тя не струваше и пукната пара. И всичко това, защото му беше казала, че не иска да спи отново с него. Беше й отмъстил жестоко. Тя беше готова да върне назад думите си. да му каже, че вероятно се чувства объркана за тях двамата, за тяхната връзка. Но вече нямаше значение. Не беше важно дали й беше казал тези думи, защото се беше почувствал отхвърлен, за отмъщение или защото действително ги мислеше. Такива думи не се казват на една половинка. Никога. Тя знаеше това от дневника на Хаде и от собствения си женски инстинкт. Хаде беше казала, че отхвърлянето от една половинка, от една саraid, е открита кървяща рана, най-силната болка, която може да бъде причинена. Дана също й го беше казала. Цялата й същност на берсерк и ванир се беше пробудила с неговите думи. Беше вбесена, но и съсипана.
Нямаше никакъв смисъл да се правиш на уличница. Може би не си моята саraid... Моята жена трябва да бъде по-истинска жена... а ти днес не ми показа това.