- Ноа - поправи го Айлийн.
- Извинявай... та както каза Ноа, те имат криогенно замразени тела в лабораториите. Как бихме могли да ги открием? Замразеното тяло не мирише.
- Но сте намерили баща ми - каза Айлийн.
- Намерихме го, защото някой е поискал това да стане - отвърна Калеб, без да я погледне. - Тялото му е било криогенно замразено и нарязано на парчета. По част от крайниците имаше следи от замразяване... Сякаш нарочно са го извадили от хладилника. Бяха го изхвърлили в градски контейнер за боклук на улица „Оксфорд". Това е смешно, немислимо, освен ако...
- Провокация - изсъска Ас.
- Или може би не. Оставили са го там, за да го намерим. Неговото тяло, и по-специално един печат на ръката му, ни отведе до официалното седалище в Барселона. Там е бил изследван, а след това е бил преместен тук, но не е стигнал до сградата на улица „Оксфорд". Ние не знаехме, че в Лондон има лаборатория. Била е пред нас и не сме разбрали. Това ме кара да мисля, че някой е искал да разплете машинациите им, като е оставил тялото на показ.
- Някой е искал да ви помогне? - прошепна Айлийн.
- Може би... не сме убедени. Единственото, в което сме сигурни, е, че през нощта, когато изхвърлиха тялото на Тор, на пост бяха двамата най-добри следотърсачи от клана - каза Мену. -Калеб и Самаел. Подушили са го и са го намерили. Тялото не е миришело на берсерк, нито на nosferatum, а само на човек. Това, по пътя на изключването, ни насочи кой го е докосвал.
- И какво още? - попита Ас.
- Този крем тук е с противоположно на дезодоранта действие - посочи Мену и разтърка малко от крема между палеца и показалеца си. - Феромони.
Мъжете се дръпнаха назад и се опитаха да сдържат дъха си.
- От двата рода - поясни Мену. - Представете си, че един берсерк изчезне. След известно време се появява мъртъв, с този аромат по цялото тяло. Помириши - каза той на Калеб.
- Няма нужда - каза той, - надушвам го оттук. Мирише на ванир.
Ас вдиша и се съгласи.
- Дълго време берсерките са мислели, че зад смъртта на техните събратя стоим ние. Как да не мислят така? Това е показвал носът им.
- Същото се случи и с нас - потвърди Калеб и погледна Ас.
- А какво има в сачмите? - попита Айлийн.
- Това са капсули с пентотал и пропофол. Разтварят се в кръвта, след като проникнат през кожата. Използват се при венозни балансирани анестезии. Стрелят по нас с това и ако ни уцелят, ни оставят в алфа състояние. Използват големи дози, способни да приспят слон. Тези тук - посочи малки жълти сачми - съдържат киселина. Разяждат мускулите и плътта, след като пробият кожата.
- Господи! - въздъхна Айлийн.
Калеб я погледна косо и без да може да се въздържи, се приближи към нея, за да й предаде топлина. Тя го забеляза и отиде до дядо си.
Такива бяха нещата.
- И още... - Мену взе един сребрист плик, отвори го и извади мокра кърпичка. - Кърпички с халотан, изофлуран, десфлуран... разновидност на морфина. Вдишваш и се строполяваш в безсъзнание, докато пред теб се появи Мойсей. А тези тук - посочи спринцовките и флаконите, - фентанил, сукцинилхолин... Морфин за венозно приложение и мускулни релаксанти. Това използват при касапниците, които правят с нас. Със сигурност.
- Как ще действаме срещу всичко това? - попита Ас. Мену вдигна рамене и вежди.
- Срещу куршумите с киселина единственото, което те спасява, е да не те уцелят. За всичко останало... хрумва ми само, че можем да приемаме противоположното вещество. Антидот. Дрога - поясни. — Би убила човек, но не и нас. Възможно е само леко да ни възбуди.
- За какво говориш? — каза Ас и се раздвижи на стола.
- Единственият начин нищо от това да не ни подейства е да имаме в тялото си вещество, което да ни възбужда и да ни помага да елиминираме онова, което ни сложат. Терапия с противоположното вещество. Елиминира се чрез потта, урината и... секса.
- Какво намекваш? — Ас се намръщи.
- Афродизиаци и стимуланти. Само ако ни хванат - поясни уверено Мену. Извади малка черна платнена торбичка и я отвори. В нея имаше съд с виолетови хапчета и малки спринцовки.
- Тук се съдържа точната доза, за да не колабираме. Аз съм ги приготвил. Всеки от нас ще носи това по време на пост. Ако ни преследват и настигат, трябва да действаме бързо и да си инжектираме това или да глътнем от хапчетата.
- Странични ефекти? - попита Калеб и взе спринцовката.
- Ами — усмихна се Каал, - след войната трябва да се разтовариш, иначе толкова ще те болят топките, че няма да можеш да седнеш. Отровата излиза от тялото, когато започнат да функционират апокринните жлези, които отделят потта. Тревожността и болката, които ще чувстваме, ще могат да бъдат успокоени само със сексуална стимулация. Но никой от нас няма проблеми да намери благоразположена женска - усмихна се разгорещен. - Само че няма да можем да се задоволим с една.