Ас и Мену се засмяха непринудено. Айлийн почувства как сърцето й се изпълва с болка и гняв. Калеб щеше да иска повече от една, ако си инжектираше това. И тъй като й беше казал, че не е истинска жена, със сигурност тя нямаше да му липсва.
Калеб я погледна предизвикателно. Сякаш й се подиграваше. Айлийн извърна поглед ядосана.
- Какво точно има в спринцовките? - отново попита Калеб.
- Latrosectus mactans72, смесен с метамфетамин, отрова от черна вдовица и малко дрога. Ако не си инжектираме това, вероятно ще се строполим в момента, в който някой от тези хубостници -взе един куршум - премине през кожата ни.
- Добре, Мену. Приготви по една такава торбичка за всички воини берсерки и ванири — нареди Калеб и прокара ръка през черната си коса. — Има ли още нещо, което трябва да знаем?
- Това е всичко от мен.
- А какво разбра от хард дека? - Ас обгърна с ръка раменете на Айлийн и я прегърна с чувство за собственост.
Калеб изръмжа и разтърси глава. Опита се да се успокои и заговори:
- Фирмата има вътрешна мрежа, само за нейно ползване - поясни и я погледна крадешком. - Намерих кодовете за достъп, паролите за влизане в базата данни...
Айлийн скръсти ръце и подпря глава на рамото на Ас. Жест, който много зарадва берсерка. Докато Калеб обясняваше как е проникнал през системата за сигурност на компанията и е изтеглил всички изпратени и получени имейли в цялата фирма. Айлийн мислеше колко много я болят гърдите.
Тази нощ беше правила любов и беше невероятно. Беше се почувствала силна, красива... обожавана. Погледна ръцете на ванира, които жестикулираха оживено. Тези пръсти бяха прониквали в нея, бяха сграбчвали задните й части, за да синхронизират движенията й, бяха я галили с изключителен плам. Устните му бяха обходили тялото й, целували и хапали... а яркозелените му очи я бяха обичали и й се бяха възхищавали. А сега?
Калеб изискваше връзка с нея. Изискваше я от нея на двеста процента, при положение, че тя никога не беше имала връзка. Ванирът я искаше до себе си не само за двайсет и четирите часа на деня, а за вечността. А след като поиска от нея тези неща... я унижи. И всичко това, защото го беше обидила с отказа си да отстъпи.
Беше нормално да се страхува. Макар че природата й на хибрид я беше научила да приеме пиенето на кръв като нещо естествено, имаше неща, към които не беше лесно да привикне. Откакто беше пила от шията му, не беше мислила повече за това. Дори искаше да го направи отново. Погледна силните и загорели вратове на Мену, Каал и на дядо си. Не почувства нищо. Когато погледна към югуларната вена на Калеб обаче, към кожата, мускулите, очите и чу гласа му, изведнъж кучешките зъби я засърбяваха.
Калеб беше изненада за нея. Тя самата беше изненада за себе си. Тримата ванири също.
Когато пи от кръвта на Калеб, не само се успокои, но и откри информация за другите ванири.
Мену беше лекарят, хирургът. Беше любител на изкуството на лечението. Каал беше истински друид. Очевидно беше много могъщ. А Калеб беше най-страшният воин, уважаваният водач.
Дана беше самата тайнственост. Защитаваха я, сякаш беше нещо много ценно за тях. Умееше да се сражава, но ролята й в клана беше много специална. Защо?
Мену притежаваше болници и клиники. Добър хирург, добър лечител. Това беше той.
Каал беше собственик на два центъра за изследване на алтернативна енергия и на средища за духовно развитие.
Калеб беше станал милионер благодарение на бума в информационните технологии. Не само беше силен и умел боец, но и истински гений. Беше работил за „Майкрософт", като експерт по разработване на програми за защита на данни. Беше един от създателите на уебстраниците. Имаше частна фирма, която разработваше и продаваше всякакъв вид програми, както на „Епъл". така и на „Майкрософт". Затова беше успял да извлече необходимата информация от копието на хард диска.
Калеб продължаваше да говори, обясняваше какви имейли е намерил и дешифрирал. Имаше всякакви видеозаписи, записи на живо от операциите на заловените същества.
- Имаше скрит линк към запис с Хаде и Тор - процеди Калеб през зъби. - В личните папки от акаунта на Микаил открих записи с Айлийн. - Не я погледна, сякаш не съществуваше. - Процесът на израстване, развитието й през годините. Уверявам ви, че няма думи, които да опишат онова, което тези злодеи правят с всички нас. Хванали са мнозина и мисля, че някои все още са живи. Трябва да ги намерим, да хванем свинята Микаил и да разберем къде са, за да ги освободим.