Айлийн пребледня, като чу това. Беше проникнала в съзнанието му, какво беше направил ванирът, за да скрие от нея тази информация? Защо не й беше казал нищо? Почувства парене в стомаха и студена пот изби по цялото й тяло. Започна да вижда всичко в червено. Това означаваше, че между половинките саraid нямаше пълно мисловно доверие. Поне между тях двамата нямаше, защото може би тя не беше неговата саraid. Защо Калеб беше скрил това?
Открих се към теб с всички последствия от това. Не исках да скрия нищо. Искам да ме опознаеш.
Лъжец. Ставаше въпрос за родителите й, за нея и за всички останали. Бяха станали достатъчно близки интимно, за да й разкаже всичко, което беше открил. Но защо му беше да го прави? По-добре беше да се облекчи чрез тялото й, да я чука и да пие от нея, но не беше необходимо да й доверява нещо. Той беше използвал тялото й и очевидно беше споделил само онова, което искаше. Беше разочарована от него и от себе си - че си беше позволила да помисли, че между тях можеше да има нещо малко по-хубаво от това. Той беше успял да я ограби телепатично, беше проникнал в най-скритите й кътчета и видял дори най-срамните подробности от живота й. А той можеше да запази за себе си онова, което пожелае. Не беше справедливо.
Искаше да го удуши със собствените си ръце, но най-вече искаше да се научи да блокира съзнанието си, за да не може той да проникне никога повече. Щеше да използва всичките си умения, за да се научи да се защитава не само от него, а и от всички, които искаха да й навредят.
Чувстваше се глупава и използвана.
- Защо не си ми разказал нищо? - изръмжа глухо тя. Всички замълчаха. Почувстваха се неудобно от тона й. Каал и Мену погледнаха встрани, а Ас се понадигна на мястото си.
- Щях да го направя - отвърна Калеб, без да отдава значение на упрека.
Щеше да го направи, ако не се бяха скарали. Щеше да я подготви, да започне темата, докато бяха в леглото, и после, докато вземат заедно душ и той я сапунисва, щеше да й обясни всичко, щяха да останат прегърнати и обвити в една и съща хавлия, а той щеше да я успокоява. Но не беше станало така и той, тъй като беше обиден, реши да не й казва нищо до този момент.
- Лъжеше. - Тя удари по масата с юмруци и се изправи. Приличаше на кълбо от гняв.
Калеб се облегна в стола и я погледна невъзмутимо.
- Тук ли искаш да се караме, Айлийн? Трябва да се държиш подобаващо, дава ти се възможност да бъдеш част от това. Правя те част от нашето събрание, не ме карай да съжалявам. Повярвай ми, за мен ще бъде много по-лесно да те затворя на някое сигурно място и да не те пускам оттам, докато всичко това приключи. Така ще бъдем по-спокойни и няма да си една постоянна грижа. Но все още нямам власт над теб, така че трябва да обсъждам всичките си идеи с дядо ти Ас, който е твой попечител на петдесет процента.
Какво? Айлийн трябваше да затвори очи, за да сдържи сълзите. Значи тя беше бреме за него? За всички? Пречеше му?
- Трябваше да ми кажеш това, Калеб - прошепна тя с трепереща брадичка и насълзени очи.
Ас се канеше да я успокои, но тук имаше нещо много по-сериозно. Те се караха като двойка. Усещаше го в Айлийн и в жестовете на Калеб. Бяха се сближили повече от необходимото.
- Не виждам защо - отвърна Калеб с безразличие и скръсти ръце. - Каза, че не си моето момиче. В такъв случай трябва да се отнасям с теб по същия начин, както с другите.
Това беше шамар. Дали си даваше сметка колко я засрамва пред всички?
Каал и Мену станаха да си вървят.
- Не, не се притеснявайте - каза им Айлийн, без да откъсва очи от Калеб. - Явно нищо от това не ме засяга, така че аз ще си тръгна, тъй като очевидно преча. Аз съм нещо като ваза за цветя, нали? - обърна се към Калеб. В очите му проблеснаха искри, но не промени позата си. - Имаш нужда от мен, за да направиш дома си малко по-красив, а животът - по-уютен - прошепна пренебрежително. - Аз съм храна. А ти си свиня.
- От какво се оплакваш сега? - изкрещя той и удари по масата. - Защо се правиш на обидена? Там долу ми разясни отлично нещата.
Айлийн вирна брадичка и се изправи като кралица. Той също й беше разяснил отлично нещата.
- Както и ти на мен. Всичко това е боклук, истински боклук - повтори тя повече на себе си, отколкото на тях. - Дядо, отивам си вкъщи. Ще ми кажете какво сте решили да правите с мен. Ако искате, разбира се.
- Ще дойда с теб, мила. - Ас се накани да напусне събранието, но тя го спря.