- Не. Ти оставаш тук, за да доуточните нещата. - Виолетовият й поглед го парализира. - Искам да видя Рут и Габриел. И искам да съм сама, на слънчева светлина. - Погледна косо Калеб, който я следеше с очи и стискаше устни. - Тук е твърде тъмно.
- По дяволите! Да не ти хрумва да излизаш от дома ми, Айлийн - леденият глас на Калеб отекна в целия хол.
- И какво ще направиш? Ще ме спреш? Омръзнаха ми твоите заплахи — предизвика, го тя. Знаеше, че той не може да излиза на слънце. - Майната ти, Калеб! - И тръгна към вратата.
Ванирът се изправи така мощно, че столът излетя назад. Но когато се спусна да изтича след нея, мускулестата ръка на Ас му препречи пътя.
- Съжалявам, момче - каза му той спокойно. - Успокой се, или не се приближавай до нея.
- Ас, не можеш да я оставиш сама там, знаеш това - изръмжа той.
- Не е сама. Ноа и Адам са отвън. Няма да я оставят сама -прошепна Ас, за да не го чуе Айлийн.
- Дядо, надуших ги още преди ти да докоснеш вратата. Знам, че са там - въздъхна шумно тя. - Харесва ми парфюмът на Ноа - усмихна се и погледна Калеб. - Мирише много, много хубаво.
Четиримата се вкамениха. Калеб стисна юмруци.
- Още преди ти да ми кажеш, че дядо ми идва - поясни тя с презрение, — аз вече усещах, че пътува насам.
Колко по-рано беше разбрала Айлийн, че Ас и неговите две кучета идват към дома му? Калеб се учудваше на развитите й сетива.
- Мену — каза тя и отвори вратата към улицата, - Калеб има нужда да му пуснеш кръв. Сложи я в една бутилка. - Хвърли последен поглед към Калеб. - Ще бъда благодарна, ако някой ми я донесе вкъщи.
Калеб стисна устни. Гледаше безпомощно как Айлийн си тръгва от дома му и най-лошото беше, че беше придружена от двамата огромни берсерка, които ухаеха според нея толкова хубаво.
Мену погледна Калеб притеснен. Това беше много тежко за един ванир. Айлийн не го обичаше. Очевидно и той не я обичаше. Но не това говореше сексуалното напрежение между тях.
- Сине - каза Ас и изгледа Калеб заплашително. - Не знам какво се е случило между вас, но ако видя моята Айлийн още веднъж с такива тъжни очи и открия, че ти си виновен за нейната мъка — прошепна и го сграбчи за яката на ризата, - ще ти изтръгна кучешките зъби и ще ти ги завра отзад. Без изобщо да ме интересуват споразуменията между клановете.
Калеб го хвана за китките.
- Няма да я видиш повече така - отблъсна го рязко от себе си. - А сега ме пусни. Ас. Твърде много те уважавам, за да се бия с теб за една жена.
- Една жена. Това е единственото, за което си заслужава да се бориш на този свят, хлапе. - Поглади яката на ризата му и го потупа по рамото. - Всичко останало са глупости, незначителни неща. Воюва се не за една жена, а за сърцето й, за любовта, която лекува нашите необуздани сърца и ни изпълва със светлина. Надявам се, че нейното няма да бъде наранено. Разбираш ли ме правилно?
- Отлично.
- Не трябва да се съмняваш, че ще я пазя много, Калеб. Дълго време ми беше необходимо, за да открия отново късче от моето семейство. Сега, когато Айлийн е тук, бих убил всеки, който я нарани. Не че ще я оставя да прави каквото й хрумне. Тя ми разказа как е живяла с Микаил и че този човек е бил властен демон. Тя трябва да се чувства добре тук, с нас, свободна, но същевременно сигурна. Ако се държа с нея като онзи негодник, ще се отдалечи от мен, а аз не мога да си позволя това. Тя е част от дъщеря ми и внучка на жена ми. Кръв от моята кръв. Трябва да й дам свобода. - Погледна го втренчено и го принуди да направи същото. - Тя е много специална. - Седна отново. - Нежна и любвеобилна. Все още не е готова за някой като теб.
- И има ужасен характер - посочи раздразнено Калеб. - И може би е по-готова, отколкото смяташ. - Спомни си как се беше вкопчила в него, докато правеха любов. - Не й е необходимо време.
Ас вдигна вежди и се усмихна.
- Ужасният характер е в кръвта й. - Очите му проблеснаха. - И всъщност тя ти е много сърдита. - Вдигна обутите си в ботуши крака на масата. - А ти си пълен глупак, ако си причина за тъгата й.
- Свърши ли. Ас?
- Дразниш ли се, когато ти кажат истината, Калеб?
- Не се дразня, но Айлийн е моята половинка и ти знаеш това. Всички берсерки знаете, че тя е моя, белязана е, за да бъде напълно ясно - предупреди той. - Благодаря ти за съветите, но мисля, че знам как да контролирам ситуацията.
- Момче - прозя се развеселен Ас. - Нямаш представа как да се отнасяш с жена като нея. За нея не е очевидно, че ти си нейната половинка, а явно ти не знаеш как да й го покажеш. Жените са различни от нас, но всички търсят едно и също. На мен ми беше необходимо време, преминах през пот и сълзи, докато разбрах моята жена. И на теб ще ти е нужно време, момче.