Наистина беше много добра актриса.
- Аз съм най-неподходящият човек, от когото можеш да искаш подобни услуги, Ейлийн. Ти вече не си господарка на себе си. Сега принадлежиш на ванирите и ще те гледат и докосват, когато кажа. Ти си моя робиня. Приготви се да изгубиш честта си. - Ейлийн не можеше да види, че той се усмихва, но се изправи, като усети насладата, която той изпитваше от факта, че може да й каже тези думи. Отново я бутна. - Сега, върви. Долу те чакат.
Животът й беше приключил. Беше беззащитна, сама и полугола. В ръцете на мъже, които не бяха човешки същества, които приличаха на вампири, от онези, които тя си мислеше, че съществуват само в света на фантазиите.
Преди по-малко от час имаше бъдеще, живот пред себе си. И тя беше единствената му господарка. Преди петдесет минути можеше да избира с кого да прави любов, колко деца да има, какви планове ще осъществи... Сега този мъж я отвеждаше като робиня.
Наведе глава и като влачеше босите си крака, слезе по стълбите. Слизаше в ада.
Близо до хола видя тялото на Луис на пода. Отвори уста, но сподави вика си с ръка. Клатеше глава. Не, това не можеше да се случва наистина, не можеше.
Луис беше с полуотворени очи. Устата му зееше. Вратът му беше счупен. Беше мъртъв.
Калеб се намръщи, като видя трупа. Нали се бяха разбрали да вземат само Микаил и Ейлийн? Само тях. Не беше нужно да убиват никого.
- Самаел - изръмжа той ядосан. Самаел не отговори.
Калеб подкани Ейлийн да продължи напред. Тя беше парализирана, почти в шок. Прикриваше гърдите си с ръце, като се опитваше да се прегърне сама, а треперенето и студената пот я разтърсваха.
- Самаел - повика го Калеб отново, докато наблюдаваше момичето, което не можеше да контролира спазмите си.
Като влезе в хола видя, че Самаел държи Микаил за врата. Беше го повдигнал и пиеше кръв от разкъсаната му шия.
Ейлийн стисна силно очи и се опита да възвърне контрола над дишането си.
Тялото на баща й висеше безжизнено в ръцете на онзи мъж. Кръвта се стичаше от шията му, цапаше бялата риза, панталона и обувките. Краката все още потрепваха в неволни тикове, а червената течност капеше от подметката и образуваше голяма локва на пода.
- Самаел, не! - извика Калеб и изтича към него.
Самаел пусна бездиханното тяло на бащата на Ейлийн, като остави главата му да се удари силно върху паркета. След това ванирът отметна глава назад, стисна юмруци и изрева като истински лъв.
Ейлийн поиска да си запуши ушите, но ако го стореше, щеше да открие гърдите си. Все едно й беше. Бяха убили Луис, баща й, а кучето й Брейв лежеше безжизнено в стаята й. Какво й пукаше дали ще видят гърдите й? И въпреки това не ги откри. С пребледняло лице и отсъстващ поглед, тя падна на колене.
Калеб видя как се предава и се поколеба дали да отиде да й помогне да се изправи, или да хване Самаел и да го разтърси.
- Момчетата идват насам, Калеб. - Гладният поглед на Самаел обходи Ейлийн от глава до пети. С ръка избърса кръвта, която се стичаше от устата му. - Виж ти, какво парче е тази...
Калеб го хвана за яката на ризата, повдигна го и го разтърси.
- Побърка ли се, Самаел? - Показа му зъбите си. - Защо си го убил?
- Сега вече наистина отмъстих за брат си.
- За никого не си отмъстил, ако не ни послужи да накажем другите. Смяташ ли, че след като го уби, ще ни заведат до шефовете? Какво имат да губят сега? А? - Разтърсваше го гневно. - Глупак. Ликвидира най-добрия им учен.
- Все още имаме нея — отвърна Самаел, хвана го за китките и фиксира поглед в Ейлийн.
Когато почувства, че убиецът я гледа, тя се изправи и се сви в един ъгъл.
- Всичко провали - прошепна Калеб и го пусна.
- Не се притеснявай, Калеб. Тя ще ни отведе до всички останали - добави Самаел.
Влязоха още двама мъже, облечени в черно, с дълги руси прави коси. Бяха невероятно силни и едри.
Един от тях носеше косата си вързана високо на опашка. Очите му бяха светлосини, брадичката - волева, едната му вежда беше сцепена, а устните - изключително съблазнителни.
Другият беше прибрал косата си с черна лента, като диадема. Дългите кичури се спускаха по тила му и достигаха раменете. Извитите му дълги мигли очертаваха тъмносини очи. Плътните устни рисуваха палава усмивка.
Той погледна Ейлийн, която се беше опряла на стената и клатеше отрицателно глава.
- Започнали сте купона, без да ни предупредите - каза мъжът с чувствена нотка в гласа. Изгледа я от горе до долу, като не обърна внимание на Микаил.
Ейлийн се обгърна още по-силно с ръце.
- Калеб - каза другият рус мъж. - Кой е изял Микаил?
- Аз — каза Самаел. — Вие не разбирате какво чувствам. Това куче уби моя брат - изкрещя той и ритна мъртвото тяло.