- Съжалявам, Айлийн с „А" - прошепна Рут.
Ръката на Айлийн спря върху лицето й и отмести един къдрав прекрасен махагонов кичур, който беше паднал върху очите й. Рут беше много секси момиче, но не красотата беше най-хубавото в нея, а чистото й състрадателно сърце.
Айлийн благодареше на небето, че има такава приятелка -силна и духовита, весела и с чувство за хумор.
- Ти съжаляваш? - повтори развълнувано Айлийн. - Аз съжалявам, че скрих от теб всичко.
- Не, Айлийн - прекъсна я Рут. - Мъчно ми е за теб. Случили са ти се много неща и си била сама. Съжалявам, че не съм била до теб - каза тъжно и я целуна по коляното.
- Не говори така, Рут. Не си знаела.
-И въпреки това съжалявам, мила. Съжалявам, че не съм могла да те подкрепя.
-Правиш го сега, като не ме отхвърляш. Това означава повече за мен. Ти и Габриел сте моето семейство.
Рут стана и хвана лицето й с ръце. Въздъхна.
- Искаш ли да ме ухапеш? - попита я развеселено.
- Не... - отвърна Айлийн, без да се отдръпва от ръцете й. - Ти не ми харесваш — засмя се.
- Можеш да излизаш на слънчева светлина, можеш да ядеш, каквото и аз, все още имаш изтънчен вкус за мода, освен това си красива, богата и безсмъртна. Веднага ме трансформирай, за Бога!
- Стига, Рут - избухна в смях Айлийн.
- Това с кучешките зъби може да се уреди - продължи Рут, сякаш на себе си. - Изпилваш ги и готово. Но всъщност са супер секси.
- Сериозно ли искаш да се трансформираш?
- Зависи. Ще ми пораснат ли опашка и косми по краката?
- Рут... - упрекна я Айлийн, без да може да сдържи смеха си.
- Не, не говоря сериозно. Макар и да не вярваш - успокои се Рут, - това, което те заобикаля, ме плаши. Но не се страхувам от теб. Сега, когато знам, че си ти, моята луда приятелка. Продължаваш да си най-любимият ми човек, Айлийн.
- Значи не те е страх от мен? Преди малко се страхуваше.
- Тогава не бях на себе си. Разбери ме, вчера ме нападна куче, което се изправи на задните си лапи, високо, грозно и побесняло. Какво очакваше?
Айлийн се опита да сподави смеха си, но не успя и се разсмя заедно с Рут. Когато се успокоиха, Рут допря чело до нейното.
- Хубаво ме чуй. Познавам те, откакто бяхме хлапета. Трябва да разчиташ на мен, винаги. Можеш. Все още не знам как съзнанието ми ще понесе факта, че съществуват тези... ванири и други подобни... Но ако ти си добре и продължаваш да бъдеш същата, аз ще съм до теб.
- Благодаря, Рут - прошепна Айлийн.
- Каквото и да става, където и да си - Айлийн постави ръка на бузата й, - ти винаги ще бъдеш моята духовна сестра.
Случи се инстинктивно. Приближиха се една към друга и се целунаха по устата. Чиста, но красива и свързваща целувка.
Дана, която наблюдаваше тази нежна сцена, почувства как кожата й настръхва и се приближи към тях.
- Къде сте се научили на това? - попита с блеснали очи. Айлийн и Рут се усмихнаха съучастнически и се прегърнаха.
Сред това се отделиха една от друга и свиха рамене.
- Не знам, стори ми се подходящо - отвърна Рут и отметна назад коси.
- Никога ли не сте го правили преди?
- Да се целуваме? Да, приятелски целувчици - отвърна Айлийн и се засмя.
- Не - отвърна Дана. - Това, което направихте сега, е древна клетва. Правили са го жриците, девиците оракули, когато се приемал или титулувал нов член на братството. Клетвата piuthar73. Клетвата на сестрите - поясни изненадано. - Откъде си я научила, Рут?
Рут се намръщи. Дана беше права. Откъде й беше хрумнало това?
- Не знам - отвърна объркано. - Изникна просто така.
- Изникнало ти е просто така? - повтори Дана колебливо.
Тя скръсти ръце и изгледа Рут от горе до долу. Айлийн също погледна приятелката си.
- Просто съвпадение - каза Рут. - Хайде, Айлийн, трябва да разкажеш нещо на Габриел, преди да се е превърнал в пън от вашите мисловни трикове.
- Всичко ли да му разкажа?
- Да. - Рут я хвана за ръката и я дръпна. - Или ще му разкажеш ти, или аз ще го направя. И повярвай ми, моята версия никак няма да му хареса. Освен това Габриел ходеше на курс по митология, не знам дали си спомняш. - Дръпна я отново тя. - Когато му кажеш, че са истински, ще онемее.
- Ами ако ме отблъсне?
- Ти глупачка ли си? Аз не го направих, защото те обичам. А той те обожава.
Излязоха от стаята, водени от Дана.
Габриел беше в хола, седеше до бара и пиеше коктейл с леко отнесен поглед.
Айлийн и Рут седнаха до него.
- Дана - каза Айлийн. - Искам Габриел да си спомни всичко.
- Сигурна ли си? - попита жената ванир.
- Да. Покажи ми.
- Добре. - Застана зад нея. - Лесно е. Концентрирай се между веждите му. - Айлийн я послуша. - Съзнанието оформя образи. Когато човек не иска да бъдат разчетени, този, който се опитва да проникне в него, се сблъсква със стена. Когато някой иска да обърка натрапника, натрапникът ще види дим, гъста мъгла и дори лабиринт. Ако човекът е много умел, натрапникът ще се загуби и няма да излезе оттам, докато другият не реши. В случая с Габриел - постави бялата си елегантна ръка на тила му, - беше приложено леко изтриване на информацията. Всъщност спомените продължават да са там някъде, но са заключени. Ще срещнеш заключена врата. За да пуснеш спомените на свобода, трябва да визуализираш един специален ключ, който да отключи всички ключалки. Сега се концентрирай.