Айлийн втренчи лилавите си очи между веждите на своя приятел, който я гледаше учудено. Проникна в съзнанието му много лесно. Отначало всичко беше тъмно. После забеляза коридор, в който бяха подредени много сцени от живота му, като диапозитиви. Някои от тях бяха в движение, други - статични. Айлийн не можеше да почувства нищо от емоциите, само гледаше и блуждаеше из съзнанието на най-добрия си приятел. Имаше сцени с нея и Рут, в университета, с родителите му, денят, в който едва не загина при инцидент с мотор... В края на коридора нещо просветна. Беше затворена врата. Айлийн се съсредоточи в ключалката и визуализира специалния ключ, който отваряше вратата.
Отдръпна се назад и остави сцените да излязат.
- Излез оттам, Айлийн - нареди Дана.
Айлийн излезе от главата на Габриел. Когато отново фокусира погледа си, той я гледаше с разширени зеници и каменно лице.
Габриел погледна Рут и се намръщи. Скочи от дивана, вдигна тениската й и лицето му пребледня.
- Господи... Наистина се е случило - прошепна той.
- Габриел - обърна се към него Рут и постави ръка на бузата му.
- Добре ли си? - попита Айлийн колебливо.
- Дали съм добре? - повтори ядосано. - Какво се случи снощи? Какви бяха тези същества с кучешки зъби и космати лица? - отмести ръката на Рут, разтърси Айлийн и я прегърна. - Господи, Айлийн... Рут... - Прегърна и нея и ги притисна към себе си. - Добре ли сте?... Чувствам се странно.
- Трябва да ти разкажа нещо - каза Айлийн.
И постъпи както с Рут Габриел трябваше да седне. После крещя на Айлийн и вдигна скандал на Дана заради онова, което му беше сторила. Опита да се успокои, като отпи дълга глътка уиски. Избърса устата си с ръка, остави бутилката и хвана Айлийн за брадичката.
- Ако е някаква шега, ще те убия ~ каза разгневено той.
- Не е шега - отвърна тя.
Той повдигна горната й устна и забеляза кучешките зъби - остри, но не много дълги.
- По дяволите, Айлийн! - Разгледа ги, като завъртя главата й на едната и на другата страна. - Наистина имаш кучешки зъби.
- За да те захапя по-лесно - пошегува се тя.
- Не говори така - отвърна сериозно и я пусна.
- Никога не бих те ухапала - каза тя. - Както казах на Рут, единственият, когото ми се иска да захапя, е непоносимият Калеб. Никой друг Аз не съм вампир, нито върколак. Аз съм хибриден вид, но продължавам да съм същата като преди, Габриел.
Очите му се изпълниха с болка.
- Не ми говори за него сега - изръмжа той раздразнено. -Мразя го за това, което ти е сторил, и когато го видя, ще го убия.
Айлийн почувства болезнено пробождане при тези думи. Преди тя също мразеше Калеб, но сега това чувство беше отстъпило пред желанието.
- Мислеше ли, че ще се отдръпна от теб заради това, което ти се е случило? - попита Габриел и я прегърна.
- Да... - прошепна тя до рамото му.
- Ти си ми като сестра. Обичам те и ще те обичам каквото и да става.
- Габриел... - Притисна се силно към него. - Благодаря на Господ, че сте до мен.
Дана наблюдаваше сцената и се усмихваше съпричастно. Несъмнено тяхното приятелство можеше да се справи с всичко.
- И ти, тъмнокоске - намръщи се Габриел на Дана. - Може да приличаш на Меган Фокс, но съм ти много ядосан. Никога повече недей да проникваш в главата ми.
Дана се усмихна примирено и повдигна вежда.
Габриел и Рут разглеждаха книга за скандинавска митология от библиотеката на Дана и той й разясняваше родословното дърво на боговете. Дана и Айлийн разговаряха в един ъгъл.
- Как мога да затворя съзнанието си за проникване? - попита Айлийн.
Дана я погледна крадешком и направи гримаса.
- Скарала си се с брат ми, нали?
- Трябва да се науча да се пазя, не е само защото съм се скарала с него.
- Значи сте се скарали - заключи Дана и се усмихна с разбиране. - Брат ми не знае как да се отнася с жените.
- Нима? - измърмори Айлийн саркастично.
- Той не е лош, нито жесток, Айлийн. Мисля, че е също толкова уплашен, колкото си и ти. Сега сте зависими един от друг.
- Не виждам защо. - Тя скръсти ръце, докато наблюдаваше Рут и Габриел. - Зависимостта от кръвта не е задължително да бъде свързана с отдаването на сърцето или тялото - добави, като се опита да убеди сама себе си.