Дана отвори уста учудено.
- Каза ли това на Калеб? — попита я ужасена.
- Да, казах му го. - Айлийн размаха ръце. - Какво има? Ти също ли смяташ, че е нещо „задължително"?
- Той е твоята сродна душа, твоят саraid. Само на него можеш да отдадеш пълноценно душата и сърцето си. В името на Один, не можеш да кажеш това на един ванир, Айлийн.
- Защо?
- Ако откажеш интимно общуване с него, ще умре от мъка. Ако не може да споделя всичко с теб, с твоето съзнание, с твоята душа, с твоето сърце и с твоето тяло, ще го убиеш от скръб. Боговете са ни създали такива, страстни и зависими. Няма лек за това. Ох... - въздъхна и сложи ръка на челото си, - не искам да си представя каква болка изпитва горкият.
- Болка? - изръмжа Айлийн. - Болезнено е да се събудиш един ден, след като са те били и изнасилили, и да откриеш, че вече не си човешко същество. Болезнено е да разбереш, че семейството ти не е било истинското ти семейство, и изведнъж да бъдеш лишен от твоята сигурност, от свободата като човек, защото един мъж има такава власт над теб, че не можеш дори да дишаш, ако не е наблизо. - Очите й се изпълниха със сълзи. -Болезнено е да откриеш, че този мъж не те разбира и... че освен това те презира и ти се подиграва, пренебрегва те точно след като сте правили любов. - Обърна се, за да не видят приятелите й, че плаче. - И не ти разказва всичко, което знае, и може да прикрива в съзнанието си важна за теб информация. И то нарочно. - Трепереше от гняв.
Дана я прегърна.
- Така ли е постъпил? - прошепна над главата й. Айлийн потвърди, докато преглъщаше сълзите си. - Какъв глупак е... уплашен е, Айлийн. Не го вземай навътре.
- Аз... му казах, че искам да проверя дали той е истинската ми половинка.
Дана потрепери. Най-голямото унижение, на което можеше да бъде подложен един воин ванир, беше явното отхвърляне от неговата саraid. Калеб беше много горд и изгаряше от копнеж по Айлийн. Дана отлично знаеше колко зле се чувства брат й. Като остави назад болезнените спомени, тя се зае да успокои момичето, което беше прегърнала.
- И тогава разбрах, че отново го желая, по-силно от преди... и си дадох сметка, че най-вероятно ме е страх от силната енергия, която чувствам между нас, и че може да съм се объркала. Реших да му се отдам отново, намекнах му, че просто съм объркана... и той... тогава той... той ми каза, че вероятно съм права. Вероятно не съм неговата саraid, защото не съм достатъчно истинска жена... Обвини ме, че съм...
- Какво?
- Обвини ме, че съм... Както и да е - въздъхна тъжно, - думата е отвратителна.
- Да, по-добре не ми я казвай. - Дана можеше да си представи как я беше нарекъл Калеб. Когато чувстваше, че се отнасят зле с него, той можеше да бъде много язвителен. - Айлийн... - Отдръпна я назад, за да избърше лицето й.
- Не, Дана, ти не разбираш. - Тя отмести ръцете й. - Омръзна ми да плача. Омръзна ми. От седемнайсет години животът ми е болезнен и тъжен, защото онзи, когото мислех за свой баща, не ме обичаше. Живеех под неговия поглед, без да мога да се движа спокойно, защото той ме следеше навсякъде, като сянка. Много време се чувствах виновна за смъртта на майка, която не е съществувала. Бяха ме излъгали и допреди няколко дни не помнех дори коя съм. И точно когато започвам да свиквам с мисълта, че съм различна, Калеб показва, че ме иска по същия обсебващ начин, или още по-силно. Как няма да съм ужасена? - Разтвори ръце. - Напоследък имам спомени за родителите ми, за това как са се държали с мен...
- Имаш спомени за Тор?
-Да. Припомням си, чувствам отново колко много съм ги обичала. Изведнъж съзнанието ми и тялото ми се връщат към тези чувства, приспани от години. Усещам тяхната обич в гърдите си, сякаш е било вчера, и всеки път, когато затворя очи и се концентрирам, отново ги виждам ясно. За сърцето ми, за душата ми, сякаш още са тук. Но ги няма - процеди през зъби. - Изтръгнаха ги от живота ми. И единственият, който знае какво са направили с тях, е Калеб. - Сви рамене. Беше потисната и много огорчена от него. - И не ме допусна до тази информация, Дана. Аз се открих пред него, безрезервно, а той си позволява лукса да скрива неща от мен.
-Но, Айлийн...
- Не - спря я и вдигна ръка. - Искам да се науча да се пазя от него. Ако той може да прави това спрямо мен, аз също искам да го правя спрямо него. Искам да престана да страдам и затова имам нужда да контролирам способностите си.
- Искаш от мен да ви съсипя, Айлийн. Вие сте двойка. Знаеш ли, много е болезнено да не сте открити един към друг. Не можеш да го разбереш, все още си много млада, бебе, паленце. Ако той те е белязал и ти си откликнала, ще имате толкова силна нужда един от друг, че ако не бъдете заедно, ще полудеете. Не искай от мен да ти помогна да си навредите, моля те. Не искай това от мен.