- Нямам представа - отвърна Дана и зарови глава в рамото й. - Не позволявай да ме огрее слънцето, моля те. Не мога да използвам способностите си при директна слънчева светлина.
- Спокойно - прошепна Айлийн и погледна небето. Никога не беше виждала толкова безоблачен ден. - По дяволите!
- Какво ще правим? - попита Рут в истерия. Върколаците разбиваха входната врата. Някои от тях се изкачваха по стената на къщата с невероятни скокове. Идваха към тях.
- Колко са? - попита Дана.
- Седем.
- Седем? - извика Габриел. - Ще умрем, по дяволите...
- Не - отсече Айлийн. - Вие двамата прикривайте Дана. Габриел и Рут завиха Дана с чаршафа и я покриха с телата си.
- Какво ще правиш, Айлийн?
Айлийн се обърна към първия върколак, който стоеше на четири крака и я гледаше от прозореца. Косата му беше черна, лицето - разкривено, очите - червени, а зъбите - остри и жълти. Тя взе ножа на баща си и зае защитна позиция.
Помисли си за Калеб. За неговото така дълбоко вкоренено чувство за отговорност и дълг. Ако нещо се случеше със сестра му, той нямаше да го понесе. Щеше да обвини себе си за всичко, но тя нямаше да позволи това. Калеб страдаше повече от две хиляди години за нещо, което не бе могъл да предотврати. Не искаше той да страда отново, защото от неговото страдание я болеше. Болеше я, защото го... обичаше.
„Как така - укори се тя. - Едва го познаваш. Появи се в живота ти преди шест дни."
Да, но какви дни. Спомни си за един пасаж от дневника на майка си:
Влюбих се в него от първия момент, в който го видях. Беше внезапно и макар погледите ни да се срещнаха само за няколко секунди, разбрах, че той беше за мен. Сега, с моята дъщеря на ръце, признавам, че между Тор и мен е имало много трудни моменти, но онова, което почувствах в онези първи секунди, не ме беше излъгало. Любовта няма усещане за време. Когато идва, тя идва и няма значение дали познаваш този човек от пет години, или просто сте разменили един поглед. Защото любовта е нещо толкова мощно, че се изплъзва от контрола на времето, просто защото не може да бъде измерена с нищо.
- Ще се боря - отговори накрая и отново концентрира погледа си.
- Айлийн, внимавай! - извика Рут.
Върколакът скочи към нея, за да я повали, но тя се отдръпна. Когато той остана с гръб към нея, тя стисна силно ножа и го заби в тила му. След това го завъртя, за да пререже каротидната му артерия.
Върколакът падна на колене и се строполи мъртъв. Айлийн погледна окървавения нож. Беше отнела живот. Още два върколака се показаха през прозореца и погледнаха безжизненото тяло на своя събрат.
- Курвата го е убила - каза по-грозният от двамата. Всички върколаци имаха нещастието да са не само зли, но и грозни и смрадливи.
- Това ли е жената хибрид? Виж ти, виж ти... Значи е тук -каза по-едрият и прокара език по жълтите си криви зъби. - Значи ще убием с един куршум два заека. Ще вземем и двете.
И двете? Айлийн стисна още по-здраво ножа на Тор. Тогава си спомни за баща си, как тренираше с ножа през нощта. За мускулестото му мургаво тяло, за движенията на пантера. Няколко стъпки напред, подскок във въздуха. Бързи удари.
- Винаги бързи и точни удари, слънчице - казваше баща й, докато тя го гледаше замислено. - Помни, жизнените точки. Промушвай в тях. Между веждите, врата, подмишниците, слабините, глезените и слънчевия сплит. Забий ножа в едно от тези места. Изродите на Локи, поне върколаците, умират, ако знаеш къде да ги раниш. Не са толкова силни като нас.
- Но трябва да се приближа много, за да направя това - беше казала тя и протегна ръце, за да я вземе.
- Ти можеш. Бърза си колкото мен, дори повече. - Целуна я по бузата и се усмихна. - Защото майка ти тича като вълчица.
Айлийн се върна от спомена с блестящи от емоция очи.
Върколаците я наобиколиха. Един се нахвърли върху нея в гръб, но тя се наведе и той падна. Тя се извърна светкавично и заби ножа в слънчевия сплит на чудовището. То умря на мига.
Другият върколак я изрита в лицето и Айлийн падна по гръб. Започна да вижда размазано и убийствена болка премина през бузата и устната й. Почувства металния вкус на собствената си кръв.
Върколакът я възседна и сграбчи ножа на Тор.
- Значи ти харесва грубата игра, а? - измърмори и вдигна ножа, за да го забие в нея.
Айлийн отдръпна главата си навреме и ножът се заби в пода до лицето й. Хвана върколака за китките, вдигна крака, постави колене около врата му и го бутна назад, като го обездвижи. Взе ножа и го заби в тестисите му. Кръвта потече и той закрещя.
Влязоха още четири върколака.
Първият погледна кръвта на пода и с тревога разбра, че е само от неговите събратя.
Рут и Габриел не искаха да гледат повече. Прегърнаха се, като прикриваха Дана, и заплакаха. Щяха да умрат.