Айлийн почувства, че ръцете й горят, сърбят. Усети силно напрежение в челото и изведнъж разбра какво трябва да направи.
Погледна ножа, който беше забит в слабините на върколака, и със силата на мисълта си го накара да излети и да се забие между веждите на четвъртия върколак. Изтича към него. Като докато подскачаше, за да изрита в лицето друг, изтръгна ножа от черепа на мъртвия и го хвърли към сърцето на трети. Накара ножа да се завърти, за да е по-болезнено. Онзи, когото беше изритала, я хвана откъм гърба, ухапа я по рамото и отвори дълбока рана.
Айлийн изкрещя от болка.
- Вкусна си - прошепна той.
Тя изръмжа от гняв и безпомощност, огледа стаята и забеляза стъклата от прозореца, пръснати по земята.
Острите назъбени стъкла полетяха, забиха се в слепоочията на върколака, който я беше ухапал, и го убиха на място.
- Какво става? - викаше Дана ужасена.
Рут и Габриел нямаха думи да опишат какво правеше Айлийн. Беше невероятно.
Айлийн въздъхна тежко и избърса сълзите от болка в очите си. Обърна се бавно към последния върколак, който я гледаше уплашено.
- По дяволите... Много си силна, кучке.
Айлийн не откъсваше очи от него. Стъклата от пода се размърдаха и се издигнаха във въздуха зад нея. Приличаше на сцена от „Матрицата".
Върколакът погледна тримата, които лежаха сгушени на пода. Хвърли се върху тях и сграбчи черния чаршаф, за да отвие тялото на Дана.
- Ще изгориш жива, курво - изкрещя той. В този миг всички стъкла се забиха в него.
Всичко беше приключило. Айлийн изведнъж се почувства слаба. Тръгна към приятелите си, като се олюляваше, и коленичи до тях.
- Добре ли сте?
- Боже! - въздъхна Рут, треперейки. - Айлийн... невероятно... беше...
- Добре ли си? - попита Дана.
Айлийн погледна прозореца, откъдето проникваше слънчева светлина.
- Стойте тук. Трябва да се преместим някъде в къщата, където няма слънце. Ще огледам.
- Заведете ме в подземията - предложи Дана.
- Не, Айлийн. Недей да ходиш никъде, може да е опасно -каза Габриел.
- Не вдигай чаршафа, Габриел - каза Айлийн. - Дана може да пострада. Идвам веднага.
Инстинктите й говореха, че в къщата вече няма върколаци. Шестото й чувство се оказа твърде точен радар, за да не му се довери.
Излезе от стаята. Цялата къща беше огряна от слънце. Затъмнените стъкла бяха счупени и вече нищо не пречеше на светлината да проникне в сградата.
Излезе в градината. Ноа и Адам лежаха по гръб, с отворени очи. Нещо като стрели бяха забити в гърлата им. Да. Беше виждала това и преди, в дома на Калеб. Средство за парализиране. Но те бяха в съзнание.
- Айлийн? В името на Один... - изръмжа Ноа, като я видя. -Ранили са те.
- Повярвай ми, аз ги нараних повече.
- Къде са? — попита Адам дрезгаво.
- Върколаците са мъртви. - Изтръгна стрелите от гърлата на берсерките. — Останалите са в стаята. Дана не може да излезе оттам. Покрита е с черен чаршаф, но ако слънцето продължава да припича така, скоро ще започне да се чувства зле. Огрява цялата стая. Трябва да я отведем на друго място.
- Не можем да помръднем - каза Ноа.
- Знам — отвърна тя загрижено. - Трябваше да взема някоя от торбичките, които е подготвил Мену. Ще се обадя на дядо да дойде и да донесе антидот за вас.
Влезе в джипа и взе телефона от чантата си.
-Айлийн, притесних се за теб - каза Ас веднага щом вдигна. -Калеб беше много неспокоен и казваше, че нещо не е наред. Звънях ви няколко пъти, но никой не вдигаше телефона си. Канехме се да вземем колата...
- Дядо, чуй ме - нареди Айлийн с тон, какъвто при други обстоятелства никога не би се осмелила да използва спрямо него. - Нападнаха ни.
Почувства как Ас остана без дъх.
- Какво? Калеб, почакай.
- Добре сме - поясни Айлийн, преди Ас да полудее. - Ноа и Адам бяха улучени от онези гадости с парализираща отрова. Дана е покрита с черен чаршаф. Изпочупиха всички прозорци на дома й и сега ще я заведа в мазето. Трябва да дойдете, за да вземете Ноа и Адам. Те не могат да се движат, а отровата ще се разнесе твърде бавно, ако не се атакува.
- Идвам веднага. Ти добре ли си, мила?
- Бързо, дядо. Бяха дошли за някого и ще се върнат. Затвори телефона.
Изведнъж почувства, че главата й ще се пръсне. Хвана я с ръце и стисна силно очи.
Стена. Стена. Трябваше да бъде стена.
Външната сила обаче не изчезваше. Искаше да преодолее защитата й, агресивно и неумолимо. Айлийн се разтрепери. Нямаше съмнение. Калеб искаше да влезе в контакт с нея. Беше уплашен. Ужасен. Но тя нямаше да се остави да бъде сломена. Този път не.
Сама унищожи седем върколака. Чувстваше се могъща, силна и... тежко ранена. Рамото й пареше, а болката се изкачваше към врата й. Устната й беше сцепена, пулсираше и беше подута. Бузата й беше разкъсана. Защо не зарастваше? Кръвта. Имаше нужда от кръвта на Калеб.